С ръста на доходите се променя храната на трапезата ни. Същевременно храните стават по-достъпни за парите в джоба ни, пише "Труд".

През последните 10 години се е повишила консумацията на месо, риба, кисело мляко, сирене, кашкавал, яйца, плодове, зеленчуци, захарни и шоколадови изделия. През 2018 г. всеки българин е изял средно по 34,3 кг месо в сравнение с 30,7 кг през 2009 г., сочат данните на НСИ. Потреблението на плодове се е увеличило от 44,3 кг през 2009 г. на 49,5 кг средно на човек през 2018 г., а консумацията на зеленчуци – от 68,4 кг на 70,7 кг.

Наред с това обаче българите са намалили потреблението на хляб, хлебни изделия и картофи. През 2018 г. всеки е изял средно по 85,3 кг хляб и хлебни изделия, което е с 20,6 кг по-малко спрямо 2009 г. Причините за това са стремежът на хората да ядат по-разнообразна и здравословна храна, както и ръстът на доходите, което им позволява да купуват повече месо и плодове.

Понижава се потреблението и на цигари – от 778 броя средно на човек през 2009 г., на 674 броя през 2018 г. Това е спад с над 13%. Потреблението на алкохол за 10-годишния период обаче е нараснало с 21%, или с 5,5 литра до 31 литра на човек годишно. Увеличава се и консумацията на безалкохолни напитки – с 14,3 л. до 66,5 л. на човек.

През периода 2009-2018 г. значително нараства покупателната способност на домакинствата за всички основни храни. Това означава, че заплатите се увеличават по-бързо от цените на храните.

Най-много е нараснала покупателната способност при захарта в сравнение със ситуацията преди 10 години. През 2018 г. сме можели да купим 4753 кг захар с годишния си доход, което е над два пъти повече спрямо 2009 г. Което означава, че цената на захарта се увеличава най-бавно спрямо останалите основни храни. На второ място по ръст е покупателната способност при ориза – с 85,8% като с годишния си доход можем да купим 2550 кг. ориз. На трето място е покупателната способност при свинското месо, която нараства със 79,2% и годишно можем да купим 819 кг. При пилешкото месо покупателната способност се е увеличила с близо 60%, при малотрайните колбаси – с 52%, при картофите – с 50%, ябълките – с 42%, яйцата – с 40%, хляба и киселото мляко – с 39%.

По-рядко правим компоти

Потреблението на плодове на човек е нараснало с близо 5 кг. на година за периода от 2009 г. до 2018 г. Но любопитното е, че основно това се дължи на ръста при консумацията на южни плодове като портокали, мандарини и банани – от 9,1 кг на 15,5 кг на човек за година. В същото време ядем по-малко дини и пъпеши – 10,4 кг на човек, при 12,9 кг преди 10 години.

Българите затварят и все по-малко компоти. Преди 10 г. на човек са се падали по 12 компота, при 7,3 буркана сега. При консервите с месо и зеленчуци също има спад в потреблението. Свива се и потреблението на прясно мляко, но за сметка на това ядем повече кисело мляко.

По отношение на алкохола е любопитно, че има трайна тенденция на ръст в пиенето на бира.