Само 20% от длъжниците, чиито просрочени борчове са били продадени от банките на колекторска фирма се съгласяват доброволно да ги погасят. Това каза Лилия Димитрова, изпълнителен директор на дружество, занимаващо се със събиране на лоши кредити и зам.-председател на Асоциацията на колекторските агенции (АКАБГ).

По думите й, останалите обикновено по няколко пъти си сменят телефоните, крият се и не желаят да разговарят със служителите на колекторските фирми. „Едва след като се задвижи процедурата през съдия-изпълнител се сещат за получените известия и покани да платят. Ние нямаме законов достъп до телефоните им, както е в съседни държави“, каза тя. Според Димитрова, за да се реши проблемът би трябвало, по подобие с други европейски страни, да се създаде кредитно бюро. „В него всички кредитори и колекторски агенции ще могат да дават и получават информация и така по-лесно ще си вършат работата“, обясни тя.

Интересни тенденции показва и профилът на задлъжнелите лица, обобщен от компанията. Сред платците, изпаднали в просрочие преобладават хората на средна възраст - между 40 и 49 години, сочат данните на колекторската фирма. Те представляват малко над 30% от всички и задлъжняват за средна сума от 2750 лева. Размерът на задълженията е по-голям при друга възрастова група - тази на потребителите между 50 и 59 години, които представляват 22% от всички. Те изпадат в затруднение да платят средно просрочие от близо 3000 лева. Дълговете на най-младите - до 29 години, и на най-възрастните потребители - над 70 години, са и най-малки. Средният им размер е съответно 940 и 1080 лева.

Младежите представляват около 7% от всички некоректни платци, а възрастните - близо 5%.

Приблизително 60:40 е разпределението на мъже и жени, сочат още данните на компанията. „Мъжете, освен че представляват по-голям потребителски дял, задлъжняват и за по-големи суми. Средният размер на техните задължения е близо 2500 лева, докато дамите изпитват затруднения със средна сума от малко над 2000 лева”, посочва Димитрова.

Преобладаващата част от потребителите - 70%, изпадат в невъзможност да погасят само едно задължение. Малко над 21% имат по два заема, с чието изплащане срещат затруднения, докато три кредита имат почти 7% от хората.

Едва 2% от задлъжнелите имат 4 или повече „лоши” заема.

Софиянци логично представляват най-голям дял от нередовните платци като абсолютен брой, следвани от останалите три големи града - Пловдив, Варна и Бургас. Жителите на Морската столица обаче задлъжняват с най-голям размер суми - 5441 лева на фона на средния дълг в София, който е 4467 лева. Монтана и Враца, традиционно считани за градове с голям брой нередовни платци на глава от населението, за съжаление, и този път заемат челните места.

Данните на фирмата сочат още, че 85% от продадените от първоначалните кредитори лоши заеми са потребителски, а останалите ипотеки и взети от фирми.

Димитрова прогнозира още, че до края на година сумата на продадените от банките и небанковите институции лоши кредити ще достигне 2 млрд. лв. За догодина обаче се очаква само една по-голяма и няколко по-малки сделки и обемът ще се върне на обичайните си нива от 1,1 до 1,2 млрд. лв. за последните години. „Банковите пакети с лоши кредити поскъпват, на на фирмите за бързи кредити - поевтиняват. Вторичният пазар на дългове у нас не е развит, защото там не могат да се изкарват добри пари“, поясни още Димитрова.