Данъчната политика на местно равнище през годините показва, че след избори се наблюдават по 60-70 примера за повишения на данъците в различни общини. Най-вероятно подобна ще бъде картината и сега, като през 2020 и 2021 г. поне половината общини ще предприемат някакви стъпки за увеличение на местните налози, твърди Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Тази сметка изключва такса смет, която също ще върви нагоре.

Според Ганев тази вълна от по-високи местни данъци в известен смисъл ще отговори на призива на финансовия министър, общините да използват по-активно данъчните си правомощия, но в същото време няма да промени драматично структурата на общинските бюджети.

Зависимостта от държавния бюджет и европейските средства, от една страна, и липсата на адекватен ресурс за публични инвестиции, от друга, ще остане.

Темата за фискалната децентрализация - преотстъпването на 1/5 от приходите от подоходното облагане на физически лица към общините, не само няма да изчезне, а ще бъде все по-актуална. Само с имуществени данъци няма как да се постигне финансова самостоятелност, твърдят от ИПИ. Безспорно най-големият фокус попада върху Столичната община, тъй като увеличението е първо от поне 10 години и обичайно медийното внимание се фокусира върху столицата.

Едно от предизвикателствата пред новата общинска управа е как да финансира инвестиционната си програма, особено в новите квартали, където липсва адекватна инфраструктура.

Има два начина това да се случи през данъците - единият е през промени в данъчната основа на имущественият данък, другият е през повишена ставка на данъка върху сделките. Ако не можеш да направиш първото, опираш до второто.

Това се случва и в София. Големият проблем в облагането на имотите в столицата е именно в данъчната основа и конкретно в зонирането.

Промяната обаче е политически трудна.

Последното предложение за подобна реформа беше на Минко Герджиков през 2011 г.

Предложението за ново зониране тогава предизвика скандал и доведе до неговата оставка. Подобно решение е трудно, но има и друго.

Очакването на общините (не само на София) е, че скоро ще има законодателни промени, които да променят формулата за данъчната оценка на имотите и/или направо да обвържат данъка с пазарната оценка. Това би решило проблема на столицата с районирането, и особено спрямо новите престижни квартали, без да се влиза в голям скандал. Чакането обаче може да се превърне и в капан - отлагаш решение заради очаквани законодателни промени, които обаче също може винаги да се отлагат, твърди Петър Ганев.

Според него по-високите данъци на много места бяха очаквани.

Без фискална децентрализация и с калпава данъчна основа за имотите, всички общини имат стимул да бутат данъка върху сделките нагоре - не е случайно, че това е единственият данък, при който общините масово отиват на максималната ставка - 3 на сто.