След като бяха тиражирани данни за начинът на изплащане на болничните в други държави членки на ЕС, експерти от КТ „Подкрепа“ и други организации направиха преглед на законодателството в страните, в които, според работодателски организации, работниците не получават нито обезщетение, нито трудови възнаграждения в първите дни от временната нетрудоспособност.

Реалността се оказа съвсем различна. Синдикатът публикува данните от своето проучване.

Не в 14, а в едва 5 държави в ЕС работниците не получават плащания от първия ден.

Впоследствие, в 2 от тези пет държави, работодателят, не осигурителният фонд, поема отговорността за заболелия служител. Cред единствените три държави, в които бизнесът няма никакво отношение към болничните, са държави като офшорката Кипър.

Eдин от най-фрапиращите случаи, посочени от работодателите, беше Швеция, където те твърдят, че срокът, в който работникът остава без всякакви средства е 7 дни и стига до 90!

Това е напълно невярно – работникът получава плащане от първия ден на разболяването си.

Единствено, когато е самоосигуряващо се лице, може да не получава средства от осигурителния фонд, ако не плаща вноски в него, което е логично.

В Австрия работодателят плаща от първия ден и продължава да го прави цели 12 седмици. Там действа т.нар. „принцип на продължаващо възнаграждение“, въпреки че човекът не е на работното си място. Има и държави членки, в които задължението за плащане от първия ден от страна на работодателя не е вписано в закон, а е част от колективни трудови договори.

Те обаче покриват всички или почти всички работници и служители в страната, тъй като там социалният диалог е добър и никой работодател не би си позволил да откаже започване на преговори за КТД, както в България. Никой работодел не би си позволил също да заяви, че работниците са мързеливи, а той им изработва заплатите.

Не само това - aко погледнем колко дни от периода на временна нетрудоспособност се покрива от работодателите в държавите членки на ЕС, ще установим, че българските работодатели са най-облагодетелствани.

Девет са държавите, в които бизнесът покрива между 2 и 10 дни, тук е и България с три. В цели 11 държави работодателите изплащат обезщетения/заплати повече от 30 дни. В допълнение, в немалко страни единствено бизнесът плаща осигуровки за общо заболяване, у нас те се делят между работника и работодателя.

Обръщаме внимание и на още една лъжа, която се тиражира. Ръст на изплатените болнични дни в последните години наистина има, но той не е 10 млн. дни. Всъщност отчетът на НОИ за 2012 г. сочи, че болничните дни през годината са 12 100 012, а през 2018 г. са били 14 668 561. Разликата е 2,5 млн. дни – четири пъти по-малко от твърденията на работодателски организации.