България продължава да е сред лидерите в Европейския съюз по продажби на антибиотици за ветеринарни цели и съответно по употреба. В периода 2010 - 2017 г. потреблението на антимикробни препарати в отглеждането на животни за производство на месо в страната ни се е увеличило от 92.6 мг на килограм през 2011 г. до 132.3 мг/кг през 2017 година. Все пак известно намаление има, защото през 2016 г. "дозата" е била дори още по-голяма - 155.3 мг/кг., пише Сега. Това пише в деветия доклад на Европейския надзор за потребление на ветеринарни антимикробни препарати (ESVAC), публикуван неотдавна.

В него са разгледани подробни данни за лекарствата, техния вид и употреба в 31 страни, част от които обаче не са предоставили пълни данни за продажбите. Затова и авторите на доклада се застраховат - подаването на данни не е задължително и затова не е редно те да се сравняват. С цялата условност България все пак е на шесто място по продажба на антибиотици за животни. За сравнение най-малко антибиотици за ветеринарни цели са използвани в Норвегия (3.1 мг/кг), Исландия (4.6 мг/кг) и Швеция (11.8 мг/кг).

Най-много такива медикаменти се ползват в Кипър (423.1 мг/кг), Италия (273.8 мг/кг) и Испания (230.3 мг/кг), става ясно още от доклада. Това, че България не успява да ограничи продажбата на антибиотици, не е новост, но е повод за тревога, защото страната ни не може да излезе от топ 10 по употреба на медикаментите. Подобна бе ситуацията и при предишните издания на доклада на ESVAC. Парадоксално, но според Асоциацията на месопреработвателите повод за тревога няма. Причината била, че фермерите нямали възможност да дават лекарства на животните превантивно, защото са твърде скъпи. Според лекарите, ако в месото има антибиотик, съществува риск човек да развие резистентност към медикаментите. От Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) на няколко пъти обявиха, че в месото по магазините няма антибиотици. Според изискванията използването на месо и мляко, докато животното се лекува, е забранено. Пред в. "Сега" от БАБХ не коментираха новите данни по същество, а уточниха методиката, по която са били събирани. Експертите изтъкват, че страните участват доброволно при подаването на данните, като източниците на тези данни може да идват както от търговците на едро и дребно, така и от практикуващите лекари и др. Агенцията препраща към т.нар. план за действие срещу антимикробната резистентност и подчертава, че той цели "трайното и устойчиво намаляване на общия обем на използваните антимикробни средства в животновъдството и запазване ефективността на антибиотиците за лечение на инфекции при хората". БАБХ планира да изгради информационна система за контрол на антибиотиците, използвани при селскостопанските животни.