Ученето във висшите ни училища не трябва да бъде от сесия на сесия и от изпит на изпит. Ученето в университетите трябва да бъде ежедневно и това е разликата между едно българско висше училище и едно чуждестранно. В чуждите университети студентите всеки ден "ходят" с проект, всеки ден имат някакви задания и им се дава да четат много, преподавателите в тях не са по-раздаващи се, а са по-взискателни, но не само на сесията, а през цялото учебно време. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на младежки образователен форум в УНСС.

Направихме проверка в четири висши училища у нас и средната посещаемост е 15-20 процента на лекции, в редовна форма на обучение, съобщи министър Вълчев. Той коментира, че "това означава, че имаме прикрита задочна форма, означава, че висшето образование не може да осигури онова натрупване на знания и умения". Зависи от степента на интересност, но зависи и от обема време, в който се учи и чете, и това не става само по време на сесия - трябва да е през цялата година, отбеляза Вълчев, цитиран от БТА.

Най-важното предизвикателства пред българските висши училища е да бъдат по-свързани през следващото десетилетие, заяви министър Вълчев. Ще направим нова Стратегия за развитие на висшето образование и в нея ще има нови стратегически цели, но със сигурност най-важната стратегическа цел ще е за свързаността, информира образователният министър. Той поясни, че държавната политика ще насърчава свързаността с бизнеса, с други висши училища, свързаността в научната дейност и най-вече свързаността в европейските университетски мрежи. Трябва университетите да направят този разговор и да вземат решение за участие в европейските университетски мрежи. "Ние сме малки и ставаме все по-малки на фона на глобалния образователен пазар, и сме все по-невидими на радарите на висшето образование", коментира министър Вълчев.

Той каза, че дори френските и германските висши училища са малки на фона американските и китайските висши училища, които ще печелят от ефекта на мащаба при глобализиращия се образователен пазар. Затова и на Срещата на върха в Гьотеборг в края на 2017 г., по предложение на Франция и Германия, се взе решение за създаване на европейските университетски мрежи. Въпреки че университетите им имат по-малки ползи от това, нашите висши училища имат повече потенциални ползи от една такава свързаност. "Това ще означава обща диплома и означава, че студентът, който е в четиригодишен курс на обучение, три години години да учи у нас, три месеца да учи в Австрия, три месеца - в Германия, и още два или три месеца да учи някъде другаде", обясни министър Вълчев. Той добави, че това е европейската университетска мрежа, която в началото ще е мрежа, но в един момент "ще прерасне в европейски университет". За нашите университети, това означава да имат повече чуждоезикови програми, както и да се стремят към общ стандарт за качество, какъвто ще наложи европейската университетска мрежа. Програмата "Еразъм" ще финансира тези университетски мрежи поне до 2024 г., и то с доста средства, каза образователният министър. "Но, ако ние не сме свързани, тук сме югоизточният край на Европа, нямаме особено конкурентни предимства и ще затънем в провинциалност, ако не сме достатъчно свързани", коментира министър Вълчев.

По думите му добрата новина е, че от всички наши студенти, които отиват да учат в университети в чужбина, 70 процента от тях са в Европа. В САЩ, който отиде да учи в университет, много по-трудно мисли за връщане, защото географски е много по-далече от нас. Ако българските университети са част от европейската университетска мрежа, ще можем да задържим млади хора у нас, защото със сигурност ще намалее икономическата миграция, но не трябва да се увеличава образователната миграция, коментира министърът.