На 8 ноември в България се отбелязва Деня на Западните покрайнини в знак на солидарност и протест срещу окупацията от страна на Сръбско-Хърватско-Словенската държава на Българските области Струмишко, Босилеградско, Трънско, Царибродско и Кулско, предвидено в клаузите на Ньойския диктат, но извършено без санкцията на международната гранична комисия. Окупацията извършена точно на 7 и 8 ноември 1920 година има своето важно символично значение като форма на реванш от страна на Югославската държава за уникалната победа на нашата войска при Сливница по време на Сръбско Българската война от 1885 г. След окупацията на Западните покрайнини жените 3 години носят черни забрадки, което се превръща в официален символ на протест срещу жестокото разделение на Българското население. По този повод Гражданския комитет „Западни покрайнини" многобройни обществени, културни и землячески организации, както и наши сънародници от Западните покрайнини отбелязват тази дата като ден на скръб от разкъсването на част от нашия народ, която е осъдена да заплати наказанието срещу България извършено чрез фалшификации и манипулации в Ньой през 1919 г. Преди 95 години на тази дата в София представители на бежанските дружества от Западните покрайнини учредяват Върховния комитет „Западни покрайнини", на който избират за свой представител големия Български интелектуалец, поет и преводач, преподавателя в Софийския университет Емануил Попдимитров от село Груинци Босилеградско. Комитетът издава вестник „Западни покрайнини" извършва огромна хуманитарна дейност по настаняване и подпомагане на прииждащите бежанци от окупираните територии. Наред с това Комитета поставя пред Българското общество тежките проблеми с жестоката асимилация и терор осъществяван върху Западнопокрайнското население от Югославските власти. Въз основа на тази обществена дейност и с помощта на нашето общество Емануил Попдимитров развива значителна международна дейност, с която се признава статута и правата на Българите в Кралство Югославия в Обществото на народите. И до днес Западнопокрайнското население, което живее днес в Република Сърбия е подложено на различни форми на етническа, културна и религиозна асимилация и дискриминация, икономическо и социално разорение, принудителна миграция вследствие на продължаващия дискриминационен политически модел спрямо нашите сънародници, въпреки многократните официални заявления и декларации на Българското и Сръбското правителство да се ангажират с решаването на тежкото положение на нашите сънародници в Сърбия.