Все повече от новите жилища, които се строят у нас, били по-просторни. В най-големите градове са със средна площ над 100 квадрата, твърди официалната статистика. Тя обаче не прави разлика дали се строи кооперация с апартаменти или къща с РЗП от половин декар в стил мутро-барок в някои баровски квартал или курорт.

Другото, от което сухите цифри не се интересуват, е колко от въпросните започнати градежи са за жилища за собствено ползване или са просто инвестиция на парите, за да бъдат запазени от обезценяване. Публична тайна е, че въпреки валутния борд покупателната способност на банкнотите непрекъснато намалява. Две са основните причини за това. Първата е инфлацията, която, макар и не висока, ги изяжда по-бързо и втората са почти нулевите лихви по депозитите. Има и трета и тя става ясна на всеки от нас при получаване на заплатата и най-вече в дните преди това. На болшинството от работещите у нас парите не стигат и то за доста елементарни неща. Да не говорим за пенсионерите, които са вечно на ръба на оцеляването си. Затова и децата им обикновено са на гурбет.

Ходенето на работа по пустата чужбина не от хубаво, но това е основният начин да хем да се съберат бели пари за черни дни, хем да се увеличи шансът за покупка на жилище. Има и други способи, но те в повечето случаи са на ръба на закона и винаги са неморални. Казано направо са далавера, ощетяваща обществото.

Демографската криза, социалното разслоение и миграцията непрекъснато дават отражение и на пазара на имоти. Сигурно сте забелязали как в кварталите с много ново строителство, немалка част от жилищата са празни. Прозорците им вечер остават тъмни. Не че не се продадени и са останали в пасив на предприемача, вдигнал блока. Просто са купени за всеки случай. Повечето от тях са големи имоти, които по-трудно намират наематели или пък собствениците им просто не искат да си създават проблеми с квартиранти. В същото време някои живеят на тясно, защото не могат да си позволят да вземат кредит от поне 100 бона в евро, за да си купят нормално ново жилище в столицата. В развитите държави от ЕС донякъде са решили проблема с много по-високи данъци за празните жилища. Вярно, че подобна мярка навява спомени за соцминалото ни, когато имаше лимит на броя на имотите. На запад обаче не е имало комунизъм, но от години успешно прилагат мерки, стимулиращи собствениците да дават жилищата под наем, вместо да ги държат празни и така да се увеличават приходите в хазната. Както се казва, не е важно дали котката е черна или бяла, а да лови мишки.

Иначе няма нищо лошо в това да се строят просторни апартаменти и къщи, които винаги са били символ на замогване и, разбира се, мечта на всеки. Те са и обект на завист, но и пример за амбициозните да търсят начин и те да се сдобият с подобно имане.