Проучване на "Алфа рисърч", проведено пред октомври 2019 г., показва, че 40,1% от анкетираните пълнолетни българи заявяват, че са срещали информация за донорство на органи. Мнозинството (59,9%) обаче твърдят, че никога не са се сблъсквали с подобна информация. Най-често темата е била поднасяна в медиите (31,2%), 5,8% са се информирали от интернет, а 7,2% - в болниците.

Една трета от българите са разговаряли по въпросите на донорството на органи и трансплантациите със свои близки, приятели, медицински специалисти. Повечето анкетирани искат да има повече информация по темата - 74%. 5,2% са категорично против, като са на мнение, че такава информация само би травмирала хората.

Основно хората се страхуват от злоупотреба. Страхът е породен от недоверието към медицинските специалисти, че при евентуален инцидент няма да бъдат положени достатъчно усилия съответният човек да бъде спасен. 57,3% споделят този страх.

42% се страхуват да не предизвикат съдбата. В това вярват по-ниско образованите групи. Всеки пети има морално-религиозни причини.

Кампанията ще премине под мотото "Да за живот", каза здравният министър Кирил Ананиев. Донорството няма аналог според него. Амбицията на министъра е да се увеличи броят на трансплантациите.

1151 пациенти се нуждаят от трансплантация, над 1000 пациенти се нуждаят от бъбречна трансплантация, изтъкна Ананиев. 32 трансплантации тази година са извършени от трупен донор, 12 - от жив, стана ясно от думите му.

За нас е важно да видим нагласите, притесненията, очакванията на българските граждани, изтъкна министърът. Липсата на органи не е проблем само на България, това е световен проблем, подчерта Кирил Ананиев.

Проучването показва още, че три четвърти от българите биха потърсили възможност за трансплантация при нужда, но едва една трета биха дали съгласие за донорство на органи. 74,1% казват, че ако им се наложи - на тях или на техен близък - биха потърсили възможност за трансплантация. 8% не биха се възползвали от трансплантация при нужда.

Към момента 35,2% декларират съгласие да станат донор на органи при евентуален инцидент или злополука с фатален край. Столичани (52%), хората с по-високо образование (49%) и жените (53%) са с близо 20 на сто по-склонни да дарят органи отколкото средното за населението.

51,3%от българите смятат, че хората трябва да декларират изрично съгласие, че искат да са донор, а не както е в законодателството - изрично да се декларира отказ за донорство. Иначе едва 3,8% са против трупното донорство.

Росен Иванов, директор на Агенция "Медицински надзор", посочи, че основен проблем е липсата на активност от страна на донорските центрове. Проблем е комуникацията с близките, тяхната неосведоменост и суеверие, подчерта той.

За да може един човек, който е починал, да стане донор, трябва категорично да се докаже ,че той е изпаднал в мозъчна смърт, отговори здравният министър на въпроса на News.bg как ще се справи с недоверието на хората, че няма да се положат достатъчно усилия да се спаси пациент в мозъчна смърт.

Мозъчна смърт не се констатира от един лекар, а от комисия от трима лекари, които не са ангажирани с донорство, поясни и Росен Иванов. Има гаранции, че няма да има злоупотреби, подчерта той. Има строг контрол и събиране на доказателства за наличието на мозъчна смърт. Не може да се случи злоупотреба, категоричен бе шефът на "Медицински надзор". А относно последната донорска ситуация у нас - пациентът, който получи бял дроб в "Лозенец", вече е изправен и се чувства добре, каза още Кирил Ананиев. Предстои му рехабилитация.