Проект на стойност 2,5 млн. евро, финансиран от Европейската комисия, предвижда създаване на ново направление към Научно-изследователския институт на Медицинския университет във Варна - по биология на стволовите клетки, научи Moreto.net

В проекта,който е за срок от 5 години, ще се включат и много млади учени и изследователи, съобщиха на пресконференция в МУ-Варна.

„Ще търсим нов колега сред водещи наши и чуждестранни специалисти. Избраният ръководител от ЕНП ще дойде със своите контакти и чрез проекта ние ще финансираме не само него, но и целия екип, който той ще изгради“, , споделя директорът на Научноизследователския институт към варненския медицински университет – проф. Антон Тончев.

„Във всички органи от нашето тяло има различно количество от стволови клетки. Те са в състояние да възстановяват (регенерират) зрелите клетки в съответния орган. Чрез проекта TRANSTEM ние целим да привлечем специалист, който да допълни и надгради съществуващия човешки потенциал в областта на регенерацията“, каза още проф. Антон Тончев.

Към момента в МУ-Варна има три научни екипа, чието поле на изследвания са стволови клетки в различни органи. Преди три години МУ-Варна привлича проф. Игор Резник от Университета Hebrew в Йерусалим. Проф. Резник, който е координатор на проекта TRANSTEM, e специалист по костно-мозъчни стволови клетки. До момента проф. Резник и неговият екип в Университетска болница „Св. Марина“ във Варна са направили повече от 100 трансплантации на стволови клетки, предимно при хематологични заболявания. В допълнение, бе започнато клинично изпитване за използването на костно-мозъчни стволови клетки при автоимунни заболявания като множествена склероза. Проф. Резник споделя: „Проектът на Медицински университет – Варна не само ще допринесе за развитието на клиничните аспекти на приложение на стволови клетки, които вече се прилагат в Университетска болница „Св. Марина“ – Варна при хематологични заболявания, но и ще надгради научните изследвания в тази област на медицината, както в България, така и в региона. Нито един от водещите световни центрове за трансплантации не работи изолирано от експериментални научни лаборатории, продуциращи фундаментални научни резултати. Това е същността на съвременната медицина в нейния път от изкуството към науката. Ето защо постоянните изследвания в тази област са абсолютно необходими за съвременното развитие на медицината.“

Друг научен екип, ръководен от проф. Христина Групчева, въвежда трансплантацията на консервирана амниотична мембрана през 2005 година, и работи върху култивирането на собствени и донорски лимбални стволови клетки от 2014 година. Така в базата на МУ-Варна се лекуват заболявания които водят до роговична слепота. За последните 2 години са извършени над 120 процедури и е спасено зрението на много пациенти. Проектът ще допринесе за въвеждане на нови методики за култивиране и търсене на нови по ергономични носители за самата трансплантация, както и ще подобри видимостта на научно-изследователските проекти по които се работи. „Тъканното инженерство, базирано на лимбалните стволови клетки, е бъдещето на офталмологията“ – обобщава проф. Групчева.



Третият екип е този на проф. Антон Тончев, специалист по стволови клетки в мозъка. Той и неговите колеги са пионерите в България в това поле на регенеративната медицина. Дори и при възрастните, в определени зони на мозъка се откриват стволови клетки, които са в състояние да образуват нови нервни клетки. Поради нарастващият брой заболявания, които протичат със загуба на нервни клетки, на мозъчните стволови клетки се възлагат големи надежди те да открият нови терапевтични хоризонти в неврологията и психиатрията – при заболявания като паркинсон, алцхаймер и др. „За разлика от костно-мозъчните и очните стволови клетки, областта на мозъчните стволови клетки е все още на експериментално ниво и не е навлязла в клиниката” – коментира проф. Тончев. „Но потенциалът е много голям, кръгът от заболявания, които потенциално да се лекуват с подобни терапии – много широк. Очаквам през следващото десетилетие да настъпи пробив в клиничното приложение на тези клетки” – заключава той.



„ЕRА chair – ръководител в Европейското научно пространство“ не е инфраструктурен проект. Тази финансова схема не инвестира в апаратура, а в създаването на екип от специалисти и неговото развитие чрез индивидуални обучения, мобилности, организиране на конференции и научни срещи, летни училища – на практика създаване на мрежа от специалисти, работещи в дадената област, което да доведе до естествен обмен на опит между тях. Новосъздаденият екип от Ръководител на ЕНП и негови сътрудници ще има за цел да увеличи сътрудничеството между съществуващите в МУ-Варна групи, работещи със стволови клетки, да привлече нови финансови средства, да инициира създаване на нови интердисциплинарни образователни програми. Това не само ще повиши нивото на научните изследвания в МУ-Варна, но и ще разшири съществуващите образователни хоризонти пред студентите в университета.