Случаите на изоставени деца в България само за миналата година са повече от 1000. Това заяви пред bTV социалният министър Бисер Петков по повод случая с изоставеното бебе в столичния квартал "Люлин".

По думи на министъра реакцията на отдел "Закрила на детето" е била адекватна и навременна, тъй като още същата нощ бебето е било настанено в дома за медико-социални грижи "Свети Иван Рилски".

Той обясни, че от тук нататък действията на социалните работници ще бъдат за връщане на детето в кръга на семейството му.

Политиката по закрила на детето се базира на разбирането, че семейството е най-добрата среда за израстване на детето, категоричен бе Петков.

Той изтъкна, че за 2018 г. в над 1700 случая социалните работниците са предотвратили изоставянето на деца. Социалният министър поясни, че изоставените през миналата година 1000 деца са в общата бройка на над 3300 деца, за които са били наложени мерки, свързани с извеждане от биологичното им семейство поради наличието на различни рискове. Той подчерта, че основанията за отнемането от родителите им са разписани в Закона за закрила на детето и при тях няма промяна от приемането на закона през 2009 г.

Такава мярка задължително подлежи на съдебен контрол - след като по административен ред е реагирано, съдът решава, обясни социалният министър. По негови думи за миналата година само в 51 от случаите исковете на дирекциите за социално подпомагане за извеждане на децата от семействата им не са били потвърдени от съда.

Петков посочи, че има различни мерки по отношение на тези деца - настаняване при близки роднини, в приемни семейства, настаняване от резидентен тип или най-крайната мярка - настаняване в институция.

По повод паниката в няколко училища в Сливен и други градове, че социални отнемат деца, министърът заяви, че това е резултат от ескалацията заради несъществуващата по негови думи Стратегия за детето.

Координиращите действия за грижа за децата бяха представени като коварен план за отнемане на тези деца от родителите им, обясни той. Според него именно в образователните институции децата трябва да се чувстват най-сигурни.

Той отново подчерта, че въпреки че Стратегията за детето е документ, който съгласно закона трябва да има, поради острата обществена съпротива такава към момента няма и изобщо не се работи по нея.

Според него по-важната задача е да се води разговор как да се усъвършенства системата за закрила на детето, която е необходима, но по негови думи се правят много опити да бъде разрушена.