135 години от създаването на 8-ми пехотен приморски полк ще бъде чествано утре - 12 октомри във Варна.

Началото на военния ритуал, в който ще участват Представителният духов оркестър, почетен караул и венценосци от ВМС, както и представители на регионалния клон на Национално дружество „Традиция“, е в 10:00 ч., пред „Портал-паметника на 8-ми пехотен приморски полк“, научи Moreto.net.

Гражданите и гостите на Варна са поканени да почетат паметта на героите, отдали живота си за Отечеството, и да отбележат годишнината от създаването на полка, чиято славна история е увековечена с величествен монумент в централната част на града.

Събитието се организира от регионалният клон „8-ми пехотен приморски полк“ към Национално дружество „Традиция“ и Военноморските сили на Република България, със съдействието и подкрепата на Община Варна.

Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство. След Освобождението Варна става един от големите икономически и стратегически центрове на Царство България. В града е дислоциран Осми приморски пехотен полк.

Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е образуван под името Осми пеши приморски полк с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат Раховска №12 пеша дружина, Провадийска №16 пеша дружина и Варненска №20 пеша дружина.

В Сръбско-българската война от 1885 г. навлизането на Осми полк в сражението при Сливница, заедно с VI пехотен Търновски полк и Пловдивския пехотен полк, прави обрат в хода на военните действия. Българите вече наброяват 40 000 души и успяват да спечелят битката и войната.

Полкът участва и в боевете за Цариброд (11 – 12 ноември 1885 г.), и в Пиротското сражение (14 – 15 ноември).

В Балканската война (1912 – 1913) под командването на полковник Пантелей Киселов Осми приморски полк се сражава в състава на Втора бригада от Четвърта Преславска дивизия. В началото на войната полкът наброява 70 офицери, 4 чиновници и 4716 подофицери и редници.

В Лозенградската настъпателна операция Осми полк взима участие в боевете край Селиолу и разгромява части на турската Втора низамска дивизия.

През Междусъюзническата война (1913) полкът е изваден от състава на 4-та пехотна дивизия и изпратен в Македония. В състава на 4-та армия се сражава срещу сръбско-черногорските войски в битката при Калиманци.

В Първата световна война (1915 – 1918) Осми полк се прославя с участието си в Добричката епопея.

На 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния. Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е включен в състава на т.нар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев.

На 4 септември 1916 година, след кратко сражение с румънски войски, полкът навлиза в Добрич, радостно посрещнат от местното население. Румънските войници бягат на север в очакване на подкрепления. Въпреки че освободеният български град се охранява от Осма и Четиридесет и осма роти на Осми Приморски полк, румънците не закъсняват да контраатакуват и на 5 септември голямото сражение за Добрич започва. Българите за първи път се сражават и срещу руски войски. Боевете са тежки и с много жертви, продължават три дни, но завършват с победа за България. В боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. убитите, безследно изчезналите и починали от раните си войници и подофицери от полка са 160 души, а офицерите – четирима. Сред тях е и командирът на Осми приморски полк – полковник Панайот Минков. Ранените при Добрич офицери от полка са трима, а подофицерите и войниците – 383. По-късно полкът влиза в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 8-а пехотна приморска дружина. През 1928 година полкът е отново образуван от частите на 8-а пехотна приморска дружина и 16-а варненска жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина.

През Втората световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941), след което през септември 1944 година към него се образува гвардейска дружина „В. Левски“. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 4-а пехотна преславска дивизия с която участва в боевете при височината „Чука“, кота 712, връх Голак, Подуено и др.[6]

През 1949 – 1950 г. полкът носи явно наименование под. 3160, а от 1 януари 1951 г. се преименува на Тридесет и шести стрелкови полк, от 25 март 1951 г. прераства на Петдесет и осма стрелкова брегова бригада, от 1 януари 1956 поделението се премества в с. Долни чифлик, Варненско и на 11 август 1958 г. във връзка с намалението на личния състав на БНА се разформирова.