"Ердоган е готов на всичко, само и само да остане на власт. Той знае, че в деня, в който я загуби, не го очакват спокойни старини, а затвор", казва в интервю за Дойче Веле Дениз Юджел, който прекара 367 дни в турски затвор.

През 2015 Денис Юджел става кореспондент на германския вестник "Ди Велт" в Турция. Две години по-късно обаче турските власти го обвиняват в терористична пропаганда. Юджел прекарва 367 дни в турски затвор. Освободен е на 16 февруари 2018. Още същия ден се връща в Германия. След броени дни в негово отсъствие турски съд отново ще се занимае с въпроса за вината му. Тогава Юджел може да бъде осъден на 18 години затвор. Аджар Гезал от турската редакция на Дойче Веле разговаря с него.

- Книгата Ви "Агент-терорист", посветена на времето, прекарано в затвора, хвърля светлина и върху политическата система в Турция. Защо я озаглавихте точно така?

- Словосъчетанието е измислено от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Когато търсех подходящо заглавие за книгата, си помислих, че непременно трябва да се възползвам от този подарък. Авторските права обаче са на Ердоган.

- Как така един "агент-терорист" с такива тежки обвинения изведнъж бе пуснат на свобода?

- Това е интересно, нали? Когато ме задържаха, за турския вестник "Сабах" аз бях "агент-терорист", а при освобождаването си вече бях "журналист и кореспондент в Турция на ежедневника "Ди Велт". Бях задържан, защото турското правителство и Ердоган искаха да извлекат от това изгода за себе си. Същото мога да кажа и за освобождаването ми. И то беше политическо решение. Знам, че на съда му е било наредено да ме пусне на свобода. Не само задържането ми беше незаконно. Освобождаването ми също.

- А истина ли е, че сте бил разменен срещу привърженици на движението на Гюлен?

- Ердоган е разсъждавал така: "След като този човек е толкова важен за Германия, тогава не трябва да им го даваме без нищо". Както казва турският журналист Ахмет Шик: в Турция управлява един гангстерски режим, а шефът на мафията се нарича Ердоган. И той първо пробва следната сделка: "Дайте ни този и този генерал, а в замяна ще получите Дениз". В един момент обаче Герхард Шрьодер успя да го убеди, че това няма как да стане. Тогава Ердоган си е казал: "Без нищо няма да им го дам. Ще поискаме нещо друго. Например оръжия." Така разсъждават и действат гангстерите. По информация на различни германски служби, както и на германското правителство, обаче подобна сделка никога не е имало. На всички мои запитвания винаги са ме уверявали в това.

- Мислел ли сте, че процесът ще продължи толкова дълго?

- Не, не съм. Но също и много германски политици, дипломати, юристи и журналисти не са очаквали това да продължи толкова дълго. Докато бях задържан в полицията, всички ми казваха: "Теб не могат да те хвърлят в затвора". Но те ме затвориха. След това ми казваха: "Не могат да те държат дълго в затвора". Но и това направиха. Всички си мислеха така, защото все пак Турция иска да бъде приета в ЕС, има прозападна ориентация и поддържа тесни икономически връзки със Запада. Вярваха, че тя няма да поеме такъв риск заради един журналист. Но видяхме, че Ердоган е готов на всичко, само и само да остане на власт. Защото той знае много добре, че в деня, в който я загуби, не го очакват спокойни старини в Мармарис, а затворът в Силиври, където се намират все още много мои колеги.

- В книгата си описвате как сте бил малтретиран в затвора. Вярно е, че подадохте жалба след това, но никога не сте говорили открито за тези неща. Дали така сте се опитали да предотвратите използването на темата като политически инструмент?

- Изчаках по две причини: от една страна към момента на освобождаването ми делото все още продължаваше, а аз не исках да се меся в него. Втората причина се състоеше в това, че изтезанията и мъченията бяха систематични. Първо бях сплашван и унижаван, после започнаха да прилагат все повече насилие: на втория ден ме биеха по гърдите и гърба, на третия вече и по лицето. Бях изложен на произвола на шестима надзиратели, които всеки ден ставаха все по-брутални. Това едва ли е ставало без знанието на директора на затвора. Не знам дали лично той е издал заповедта. Но ми се струва невъзможно да е действал на своя глава по един случай, превърнал се в приоритет лично за президента на страната. Следователно нарежданията вероятно са дошли отгоре. Предполагам, че са искали да провокират Германия да реагира по някакъв начин и с това да си правят предизборна реклама. В този смисъл са се надявали всичко това да стане обществено достояние. Точно заради това ние възприехме тактика на изчакването. Знаехме, че правилното място, на което трябваше да говоря, е съдебната зала. Там трябваше да заявя, че съм бил измъчван, отговорността за което със сигурност носи държавният глава.