Правителството определи новата линия на бедност за догодина. Тя ще е 363 лева или с 15 лева повече от сегашната. Според нея се определят и помощите за социално слабите семейства. По данни на кабинета под прага от 363 лв. ще останат близо 1 700 000 семейства.

С доход по-малък от 1 000 лева на месец се справя петчленното семейство на Анелия и Младен от монтанското село Крапчене. „Правим си икономии за много неща, за да ни стигат парите за необходимото. Съобразяваме се какви дрехи да купуваме, какви обувки, за да успяваме. Трябват и лишения, няма как“, казва Младен Пламенов.

Младен работи в частна фирма, получава минималната заплата. За трите деца взимат детски. За да могат да вържат двата края, бащата помага при ремонта на всеки, който го извика, но и така не достигат линията на бедност, която в момента е 348 лева на човек.

„Основно парите отиват първо за сметките и каквото остане за храна и евентуално за дрехи и обувки ако е необходимо”, допълва Анелия Илиева.

Изчисляват, че ако вдигането на прага на бедност с 15 лева на член на домакинство означава реален приход от 75 лева за семейството им и мислят какво биха си купили. Този финансов рай обаче за тях към момента е неизпълним. Младен признава, че в месеца прави и невъзможното децата му да не заспиват гладни. Наскоро им спрели тока и с помощта на добри хора събрали парите и го платили. „Бориш се да си платиш сметките и да осигуриш прехраната за децата. Нищо повече, за бъдеще не можеш и да мислиш, нямам как, защото нямаш тази възможност“, споделя Младен.

Въпреки всичко децата им – Лео и близнаците Мартин и Антонио не спират да мечтаят. Най-големият да си купи видеокамера, а малките да не гледат морето само в книжките. „Другата година ако не се оправят нещата се махаме и това е“, обобщава ситуацията Младен Пламенов.

Доколко важен инструмент е линията на бедността за подобряването на качеството на живот. Това коментира в студиото на „Събуди се” Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

„Тези 15 лв. няма да променят много, тъй като това е линия, спрямо която получаваш или не някои помощи. Когато тя се повиши, реално това се случва всяка година, повече семейства биха могли да получат социални помощи. Детските надбавки, например, не са обвързани с линията на бедността”, посочи икономистът.

Според него малките общини в страната ще продължат да се обезлюдяват. „Най-вече тези в Северозападна България и близките до границата с Македония и Сърбия. Областните градове като Монтана, Враца и Видин имат своя потенциал, но той изисква рестарт на тези центрове”, допълни още Ганев.