Учени откриха микропластмаса в дъжда, питейната вода и океаните по целия свят. Колко от нея обаче е и във въздуха? Малко се говори за това какъв процент микропластмасови частици са във въздуха. Има ги много и е естествено да ги вдишваме, коментира в Тази сутрин пулмологът д-р Александър Симидчиев. За разлика от фините прахови частици, микропластмасовите се образуват от тънки нишки платове и подобни материи, които при рязане и разкъсване отделят много малки фибри. Те са много леки и се носят във въздуха продължително време. Твърде малки са, за да ги видим с просто око, обясни пулмологът.

Пластмасата е едно от най-устойчивите неща, които са създадени от човека. Изграждат се изключително бавно 500-600 години. Проблемът при инхалирането им е не толкова, че предизвикват самостоятелно вреди, а че много често в тях има оцветители и друга химия, включително и тежки метали, които създават проблеми, поясни още д-р Симидчиев. По-големите частици остават в горните дихателни пътища, а по-малките влизат в белия дроб. Най-малките - т.нар. наночастиците, могат да преминат през белия дроб, да попаднат в организма и да увредят всеки друг орган.

В момента има много малко публикации за това колко е количеството пластмаса в нашия бял дроб. Мислим си, че тя е относително инертна и частиците не са чак толкова много. Истината обаче е, че поради факта, че те много трудно се разграждат, седят много дълго време и ефектът е много голям, каза пулмологът. Самите частици могат да доведат до възпалителни реакции в белия дроб. По думите му той е органът, който много често се подценява, но ни държи живи всяка секунда.