Близо половината българи смятат, че държавата е виновна за проблемите им. Този начин на мислене е изразен по-силно при по-възрастните хора, докато по-младите винят повече себе си за личните си неблагополучия. Данните са от изследване на „Галъп Интернешънъл“, част от ежемесечната изследователска програма на социологическата агенция. Църквата е сред почитаните авторитети, но се отчитат и видими проблеми в нейния публичен образ, сочат още данните от проучването.

Оказва се, че три десетилетия след началото на демократичните промени в България, 46% или близо половината от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че държавата е виновна за повечето проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова твърдение, а 12% не могат да кажат. Така обществото ни на практика е разделено на две половини по въпроса виновна ли е държавата за повечето проблеми в живота ни. Възрастта (и свързаният социален статус) е от значение за обществените нагласи спрямо ролята на държавата за личното ни благополучие. Най-младите респонденти между 18 и 25 години (или тези, родени след преломната 1989 г.) изглежда в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкова държавата, за проблемите в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и поводите да виним държавата, а и обективната вярност на това обвинение. Закономерно, привържениците на управляващите са и по-малко критични.

68% от участвалите в проучването споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон, 19% казват, че това твърдение не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценят. Това мнение се подкрепя от различни демографски групи. Ясно личи, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво усещане за здрав разум, отколкото на законовите детайли.

Мнението на другите е традиционен регулатор на поведението на голяма част от хората, дори и неосъзнато. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на околните за тях, за 38% твърдят, че то не е от значение.

Оказва се, че мнението на околните е важен обществен регулатор за всички възрасти – дялове от над 50% определят общественото мнение като важно и сред най-младите и сред най-възрастните.

На фона на останалите институции у нас Църквата се ползва със сравнително високи нива на доверие. След кратки колебания и кризисни моменти, породени от различни скандали, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 г. доверието в църквата се запазва на нива между 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.

Предишни изследвания на „Галъп Интернешънъл“ показват, че хората свързват Църквата и с редица хронични проблеми, като връзки с бизнеса и луксозен живот на духовници, липса на достатъчно близка до ежедневието на хората дейност, намаляване на ролята на религията в съвременното общество, принадлежността на висши духовници към бившата Държавна сигурност и др. Вероятно, негативно влияние върху образа на Църквата оказва и дейността на секти, ролята на атеистичното управление в близкото минало, липсата на добре подготвени духовници, липсата на достатъчно уважение към църквата от страна на активни части на обществото и др.

Естествено, винаги когато става дума за доверието в Църквата, трябва да се има предвид и фактът, че в страната ни живеят представители на различни вероизповедания, както и че определящата роля на религията в редица европейски общества постепенно намалява – включително и в нашата страна. Все пак, към този момент Църквата се оказва, сред обществените регулатори, в които (макар и с колебания) българите имат най-голямо доверие, поне в сравнение с държавните институции.