Докато температурите в цяла Европа се покачват, а националните правителства обмислят спешни мерки за справяне със засушаванията, ново изследване на природозащитната организация WWF алармира, че лошото управление на водните ресурси допълнително влошава ефекта от климатичните промени. Същевременно държавите-членки не просто подценяват ролята на реките, езерата, влажните зони и подземните води, но и продължават да настояват Европейската комисия да отслаби единствения инструмент, който може да ни помогне да се справим със засилващия се натиск – Рамковата директива за водите (РДВ).

Приета през 2000 г., РДВ се смята за един от най-важните елементи на природозащитното законодателство, както и за най-мощния лост на гражданското общество и индустрията за силна и амбициозна защита на водите. Тя изисква от държавите-членки да приведат в добро състояние водите, намиращи се на тяхна територия, най-късно до 2027 г. Преди повече близо 2 години обаче Европейската комисия започна проверка на годността на РДВ. Много държави-членки и лобистки групи използват този процес, за да настояват за мащабни промени в законодателството, които биха имали пагубни последици за сладководните екосистеми в Европа.

Сладката вода е един от най-ценните ресурси на нашата планета. Но той бързо се изчерпва. Въпреки огромната роля, която играе в нашия живот, в икономиката и в природата, едва 1% от водата по света е сладка и достъпна. И този 1% е под заплаха. WWF предупреждава, че неустойчивото използване на водните ресурси застрашава тяхното бъдеще и прави екосистемите все по-неспособни да реагират на климатичните промени.

Добрата новина е, че лошото управление на водите може да бъде коригирано чрез пълното прилагане на Рамковата директива за водите. Тя следва да гарантира за по-устойчиви екосистеми, които са в състояние да поддържат вода с достатъчно добро качество дори и по време на сухите периоди.

„След като сушата настъпи вече е много трудно да се справим с нея. Държавите концентрират твърде много енергия и ресурси в предприемането на извънредни мерки, вместо да се насочат към източника на проблема“, коментира Андреас Баумюлер, оглавяващ отдел „Естествени ресурси“ към WWF, Европейски политики (Брюксел). „Правителствата трябва да инвестират в устойчиви решения, за да се уверят, че техните реки, езера и влажни зони могат да се справят с продължителни засушавания, горещи вълни и наводнения. Само така ще можем да разчитаме и в бъдеще на сигурни източници на питейна вода.“

Климатичните изменения, нарастването на населението и променящите се модели на потребление подлагат на все по-голям натиск сладководните екосистеми. Сушите стават все по-дълготрайни и Европа не прави изключение. Последните данни показват, че дори най-северните страни на континента отчитат първите предупредителни признаци на засушаване. Стокхолм, Ротердам, Манчестър и Бирмингам са сред градовете, изложени на най-сериозен риск от недостиг на вода през следващите десетилетия. А Париж е един от първите 20 най-застрашени от суши мегаполиси в света.

WWF напомня, че днес 60 % от повърхностните води в Европейския съюз не са с добри качествени показатели. На практика, всички европейски реки са канализирани или преградени с язовири, за да се увеличи капацитета им за осигуряване на вода за нуждите на населението и бизнеса. Само селското стопанство е отговорно за 40 % от общото количество вода, използвана на годишна база. Освен че доставят ограничено количество вода, язовирите нарушават естествения баланс на сладководните екосистеми. Това може да доведе до екологични кризи като тази в Кейптаун през 2017 г., която принуди хиляди хора да се редят на опашка за дневния си прием на вода.