"За да има електронни услуги, трябва да се разработват системи. Тези системи са една отвореност и са подложени на риск". Това заяви пред БНР говорителят на НАП Росен Бъчваров по повод хакерската атака, довела до изтичането на данните на близо 5 млн. души.

Той увери, че в момента електронните услуги работят и всички входове и изходи към НАП изглеждат сигурни. Все пак Бъчваров призна, че са открити рискове относно периферни услуги, но не е било установено изтичане на данни.

Говорителят на Приходната агенция поясни, че в момента се извършват тестове за уязвимости и ако се наложи спиране на някои електронни услуги, това ще бъде направено.

Нито става дума за катастрофа, нито става дума за нещо безобидно, заяви Бъчваров.

По негови думи фокусът на тестовете е не само към оценка на уязвимостите в информационните системи на НАП, но и към информиране на гражданите. В тази връзка Бъчваров потвърди, че скоро ще бъде пусната система, през която гражданите да могат да проверят дали са сред жертвите на кибератаката.

Той все пак увери, че изтеклата информация е частична и от нея не може да се направи изчерпателно профилиране за засегнатите.

От своя страна експертът по киберсигурност Спас Иванов заяви, че не може да се говори за дигитален Чернобил, но все пак проблемът не трябва да се неглижира.

Щом се е стигнало до такъв пробив, значи нещо генерално е сбъркано в сигурността на системите на важни държавни институции, категоричен бе той.

За разлика от Бъчваров киберекспертът е убеден, че през следващите няколко години ще има много пострадали хора заради теча на данни. "Засегнатите хора ще бъдат изключително удобни за сглобяване на различни форми на измами. Всякакви сценарии са възможни", обяви той.

Иванов е на мнение, че атаката не е извършена от друга държава. За това той съди от начина, по който тя е била реализирана.

Системата не е била добре защитена и няма как да претендираме, че атаката е била много сложна, поясни киберекспертът.