Под натиска на търговската война със САЩ икономическият растеж на Китай се забави до 6,2% през второто тримесечие на годината. Това означава, че втората по големина икономика расте с най-бавни темпове от почти три десетилетия. Както съобщи статистическата служба в Пекин в понеделник, ръстът от началото на годината все още достига общо увеличение от 6,3%. Според Bloomberg това е най-слабото тримесечно разширяване, откакто през 1992 г. започват да се събират тримесечни данни.

През юни растежът на фабричното производство и продажбите на дребно надминаха очакванията, докато инвестициите през първата половина на годината дадоха нови доказателства, че стимулиращите мерки за ограничаване на забавянето се пренасят и през другите месеци.

Китайската икономика наскоро отчете изненадващо стабилен ръст и достигна повишение от 6,4% през първото тримесечие. Но натискът надолу става все по-силен. Външната търговия спадна с 2% от началото на годината и с около 4% през юни. Също така и промишленото производство се развива слабо в продължение на два последователни месеца. Като допълнителен знак за слабата икономика и цените на производител стагнират.

„Ние продължаваме да наблюдаваме забавяне на растежа през второто тримесечие, но мисля, че виждаме стабилизиране", казва в интервю за Bloomberg Уанг Тао, главен икономист на UBS AG в Хонконг. „Централната банка трябва да бъде малко по-активна", като продължи с допълнителни намаления на съотношението при банковите резерви, ако станем свидетели на по-високи мита, казва още тя.

Нетният износ е допринесъл за 20,7% от растежа на икономиката през първото полугодие, спрямо 22,8% през първото тримесечие. Данните за търговията, публикувани в петък в Пекин, показаха слаб край на второто тримесечие, след като и износът, и вносът отчитат спадове.

Въпреки икономическото забавяне през второто тримесечие растежът остава в рамките на предпазливата цел на правителството в диапазона от 6,0 до 6,5 процента за тази година. Икономическите плановици от Пекин се опитват да стимулират икономиката чрез намаляване на данъците, разхлабена парична политика и други мерки.

Това обаче означава, че действително необходимата борба срещу високата задлъжнялост в Китай ще продължи да отстъпва на заден план. Според анализа на Bloomberg дългът е нараснал до 271% от БВП спрямо дял от 164% по време на световната финансова криза от 2008 година.

В рамките на продължаващата вече една година търговска война между двете най-големи икономики обаче не се забелязва никакво облекчение. Американският президент Доналд Тръмп и лидерът на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин се договориха в края на юни в кулоарите на срещата на високо равнище на индустриализираните страни (Г-20) в Осака, Япония, за „прекратяване на огъня“ и възобновяване на търговските преговори. Но и двете страни не могат все още да намерят пътя към трайно решение на спора си.

Спадът в търговията и несигурността на инвеститорите забавят не само растежа в Китай, но и на САЩ и вредят на световната икономика. Например германската индустрия трябваше да намали наполовина очакванията си за ръста на износа през тази година до 1 процент.

Причината за търговската война бе гневът на Тръмп, че Китай изнася много повече за САЩ, отколкото обратното. Той призовава за премахване на пазарните бариери, критикувайки нарушенията на авторските права, задължителния трансфер на технологии при американските компании, опериращи в Китай, и държавните субсидии.

Оттогава Тръмп обложи половината от вноса на Китай с 25-процентни специални мита. Китай отговори с насрещни мерки. За съгласуваното възобновяване на търговските преговори американският президент обеща в Осака да отложи планираното разширяване на специалния данък. Но заплахата му все още витае във въздуха. Той обмисля от 10 до 25 процента допълнителни мита върху останалия китайски внос на стойност около 300 милиарда щатски долара.

Китайските лидери започват да губят надежда за бързо решение на търговската война. В политическите кръгове в Пекин спорът все повече се разглежда като съперничество на старата суперсила САЩ срещу нарастващата азиатска сила - Китай. Експерти гледат на това като на състезание за технологичното лидерство на света, като посочват как САЩ третират китайския телекомуникационен гигант Huawei.

САЩ включиха водещата компания за мрежово оборудване и втори по големина производител на смартфони в черния списък от съображения за сигурност. Така американски компании, които искат да правят бизнес с Huawei, сега се нуждаят от специален лиценз. Доставките не трябва да „представляват заплаха за националната сигурност на САЩ“. След първоначалната обща забрана за доставки вратата отново е открехната за бизнес. Но решението не е окончателно.