През 2018 г. населението в България е наброявало 6 957 642 жители, показват последни данни от анализ на Евростат за броя на жителите в отделните страни членки на ЕС, както и статистически данни за пребиваването на граждани на ЕС (или извън ЕС) във всяка една страна поотделно.

Анализът на Евростат отчита също, че броят на младите българи у нас на възраст под 15 години през миналата година е бил 996 000 или 14,3% от общия дял на населението. Българите на възраст 14-64 години са били 4 494 937 или дял от 64,4% от населението. Българите на възраст над 65 години са били 1 466 652, което е 21% или с близо 470 000 в повече от младите българи.

Според анализа на Евростат у нас живеят също близо 13 000 граждани на страни от ЕС. В тази категория делът на децата под 15 г. е около 500, на възрастните между 15-64 г. - 9134 и над 65 г. - 3465.

Значително по-висок е броят на хората извън страни-членки на ЕС, които живеят в страната ни - 70 920 души. Децата под 15 г. в тази възрастова категория са 7558, хората между 15-64 г. са 53 335 и над 65 г. - близо 10 000.

Според официалните данни на НСИ към 31 декември м.г. населението у нас е наброявало 7 000 039 души, което представлява едва 1,4% от населението на ЕС. Родната статистика отчита също, че в сравнение с предходната 2017 г. българите са се стопили с 49 995 души или с 0,7%.

Продължава процесът на застаряване на българското население, отчита още националната статистика, като делът на жените над 65 г. е по-голям от броя на мъжете в тази възрастова група - съответно 24,8% срещу 17,7%, което се дължи на по-голямата смъртност сред представителите на силния пол.

Прогнозни данни на НСИ за населението у нас за следващия половин век отчитат, че през 2020 г. се очаква българите да бъдат 6 942 142 души, след 10 години през 2030 г. - около 6,5 млн., през 2045 г. да се стопим под 6 милиона българи, а точно след половин век - да бъдем 5 791 137 души.

Около 512 милиона са били жителите на страните в ЕС през миналата година като Топ 5 на страните с най-голям брой население се оглавява от Германия - 83 милиона, следвана от Франция - 67 милиона, Великобритания и Италия - по 60 милиона и Испания - 46 милиона.

За сравнение може да се отбележи, че в страната с най-голям брой жители Германия - делът на младите под 15-годишна възраст там е 10 пъти по-голям от броя на младите българи в тази възрастова група - 9,9 милиона срещу 996 000.

Освен това около 4% от жителите на ЕС (или близо 20 милиона) са имали гражданство от страна извън ЕС, а други 3% или 15 милиона са пребивавали в страна на ЕС извън родната си страна в Евросъюза.

През 2018 г. Люксембург е имало най-голям дял от граждани на друга държава-членка на ЕС - 41% от населението. Следват Кипър (13%) и Ирландия (9%). Най-голям дял граждани с произход извън страни на ЕС са установени в Естония и Латвия - по 14% и Австрия - 8%.

От гледна точка на възрастта - 16% от населението на страните в ЕС през 2018 г. е било под 15-годишна възраст, 64% са били на възраст между 15 -64 години, а останалите 21% от европейците са били на възраст над 65 години.

Данните за северната ни и южната ни съседки са следните - Румъния има около 19,4 млн. жители, а Гърция - близо 10 милиона. Младите румънци до 15 г. са около 3 милиона (три пъти повече отколкото у нас), а в Гърция връстниците им са около милион.

Пенсионерите в северната ни съседка са 3,5 милиона, а на юг - 2,3 милиона.

Трудоспособното население на север е 12,8 милиона румънци на възраст 15-64 г., а на юг - 6,2 милиона гърци.

Освен това в южната ни съседка пребивават около 211 хиляди граждани на страни от ЕС и три пъти повече от страни извън ЕС - около 600 хиляди. В Румъния пребивават 56 хиляди жители на страни от ЕС и 54 хиляди на страни извън ЕС, показват данните на Евростат.