На 29-и и 30-и юни от 7 до 11 ч. ще се проведе доброволческа инициатива за почистване на разкопките на Некропола, научи Moreto.net.

Акцията се организира от сдружение "Варненски некропол I", с цел възстановяване и довършване на археологическото проучване.

Желаещите да се включат в почистването трябва да бъдат облечени с дълги панталони, да носят стабилни обувки, ръкавици, шапки за защита от слънцето, вода за пиене и инструменти подходящи за почистване на треви и храсти.

Сборният пункт е предвиден за 29-и юни в 7 ч. в Западна промишлена зона, на ъгъла на ул. "Д-р Атанас Москов" (улицата свързваща крайезерния път с "Метро") и ул. "Уста Кольо Фичето". Теренът за работа е на няколкостотин метра от сборния пункт, затова дотам ще се върви пеша. Организаторите предупреждават, че има опасност от ухапване-ужилване от насекоми.

Варненският халколитен некропол е открит случайно през 1972 г. от 22-годишния тогава багерист Райчо Маринов от дългополското село Аспарухово при изкопни работи за поставяне на телефонен кабел в Западна промишлена зона. На дълбочина от 1,40 м багеристът намира както много златни предмети, така и медни и кремъчни сечива. Това става на северния бряг на Варненското езеро, на 200 м от водата. На разкопките от 3000 кв.м площ са открити общо 294 гроба с голям брой златни предмети в тях и няколко изолирани находки, отнасящи се към енеолита - края на халколитната епоха (късна каменна и ранна медна епоха). Част от некропола е бил разрушен от времето. Днес основната част от находките от некропола се намират в Археологическия музей на Варна, а малка част и в Националния исторически музей в София.

Според изследване на японски учени през 1974 година чрез радиовъглероден метод повечето предмети от некропола са датирани в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е.

Златните находки са с тегло 6,5 кг в общо 3000 предмета. Това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. Затова и се нарича съкровище. В него концентрацията на злато е най-голяма. Златните накити са разделени на 28 типа. Чистотата е 23,5 карата – почти чисто. Добиването на такова злато е изисквало много време и търпение, както и познание на специфичните техники на рафиниране. Незначителна част от находките имат примес на сребро или мед, но това е естествено явление.

В близост до некропола са открити още 3 гроба, които не принадлежат към него и имат дори още по-стара датировка – от средния халколит, или около 5000 г.пр.н.е. В един от тези гробове е намерена гривна от нанизани златни цилиндри. Находката е от същия народ, обитавал мястото, но от по-ранен период. Гривната всъщност е най-старата находка от всички, изложени в залата.

Народът от некропола е носител на „Култура Варна“. Живял по черноморското крайбрежие на Северна България до Дуранкулак, където са открити следи от по-ранни негови фази. И до днес няма ясна теза какво точно се е случило с населението, построило некропола, няма данни дали е било избито или е напуснало територията. Възможно е тази култура да е унищожена от природен катаклизъм или да е асимилирана от други с времето.