Австралийски, американски и британски учени установиха, че интернет може да предизвика както остри, така и продължителни изменения в специфични области на познанавателните способности, които са отражение на промени в мозъка, засягащи възможностите за съсредоточаване, процесите на паметта и социалните взаимоотношения, предаде БТА.

Учените от Западния университет в Сидни, Харвардския университет и Манчестърския университет са анализирали предишни трудове и са изследвали водещи хипотези как интернет може да променя когнитивните процеси.

"Безкрайният поток от запитвания и уведомления разсейва непрекъснато, вниманието се разделя, което намалява способността за съсредоточаване върху конкретна задача", обяснява ръководителят на екипа д-р Джоузеф Фърт от Западния университет в Сидни. Освен това, интернет предоставя огромен ресурс от факти и информация с непрекъснат и лесен достъп. Това има потенциала да промени начина, по който съхраняваме, и дори ценим факти и знания.

"Бомбардирането със стимули по интернет и разделянето на вниманието заради него предизвиква много притеснения. Мисля, че това, заедно с увеличаващата се инстаграмификация на обществото, има капацитета да промени както структурата, така и функционирането на мозъка и да се отрази на социалната структура", каза проф. Джером Сарис, друг участник в екипа.

Затова специалистите препоръчват да се ограничава времето в мрежата, да се избягва разсейването с по няколко задачи и превръщането на проверките в навик, като в същото време се поддържа лично общуване с приятелите и близките.

Изследванията за ефекта на интернет върху мозъка се извършват преобладаващо с възрастни. Докато бъде установено как технологиите се отразяват върху развиващия се мозък, е желателно да се ограничава използването на интернет от децата. Световната здравна организация препоръчва малките на възраст от 2 до 5 години да имат най-много един час екранно време дневно. Важно е също децата да не намаляват контактите си на живо, за сметка на дигиталните устройства.