Бившият национал Димитър Бербатов разкри в предаването "Ничия земя" по NOVA с какво се занимава сега, когато изглежда дните му във футбола са назад в миналото. Той изрази и радостта си, че е имал дълга кариера, продължила до 37-годишната му възраст.

"Не съм мислел какъв щях да бъда, ако не бях футболист. Най-вероятно нищо друго не мога да правя. Моето призвание беше да съм футболист. Нямах сериозни контузии, имах възможност да играя до 37 години. Някои хора спират на 32-33, аз се радвах на по-голямо дълголетие, така че не мога да се оплача. А и нямам това право.

Занимавам се с фондацията си, с която вече 11 години помагаме на децата, нещо с което много се гордея. Не го правя сам, правя го с Диди Ходжева, тя движи всичко, аз само помагам. В последно време това осмисля дните ми, преди беше футболът. Тогава бях концентриран само върху него, сега имам повече време за фондацията. Имам и други странични неща, които обаче не мисля, че още е време да ги разкривам.

Имал съм кумири, имал съм хора, на които съм искал да подражавам - Ван Бастен, Шиърър. Не съм имал възможност да ги гледам на живо, на видеокасетки и т.н. Радвам се, че сега младите са тук да ме гледат, да искат да се развиват, това е подарък за мен. Някои носеха книгата, казваха, че я четат, казах им да го направят, защото стартовата ни позиция с тях е една и съща на ония години", заяви Бербо и разкри методите си на възпитание и дали е срещал подкрепа като малък.

"Не мога да се оплача, че не съм имал подкрепа като малък, но по различен начин. Когато не слушам, баща ми ме е первал през врата, това също е подкрепа, за да ти дойде акълът в главата. Ние сме момчета, така сме израсли, така е било нашето поколение.

Имал съм подкрепа под различна форма, на момента може и да не съм го осъзнавал. Не наваксвам сега, просто знам какво означава истинската подкрепа, Една добра дума да кажеш, това пак е подкрепа. Сигурно и добрата дума, и затръшнатите врати са ми давали подкрепа. Как ще го разбереш, си е до теб. Начинът, по който аз съм ги тълкувал и разбирал, ме е довел до това, което съм в момента.

За дъщерите си съм по игровата част, те са много по-различно поколение от моето. Те са по-интелигентни, по-бързо схващат нещата. Имат повече удобства, отколкото съм имал аз. Глезени са, момичета са все пак. Опитвам да съм строг, но не ми се получава. Опитвам се да ги лишавам от неща, за които трябва да знаят, че трябва да се потрудиш, за да ги имаш.

Обмислям го да не им оставя нищо, въртяло ми се е главата. Аз съм се возил в бизнес-класа, докато децата ми в икономична. Успели хора са казвали, че те са пътували в бизнес-класа, защото това са моите пари. Първоначално ревяха, обясних защо трябва да е в икономична класа. Стискаш зъби, реве ти се, правиш се на строг. Тя беше отзад, все едно не беше ревала, добре ѝ беше там. Пет минути рева, час и половина смях. Това също е урок, който е от доста по-успели хора от мен", каза нападателят и разкри откъде черпи вдъхновение.

"Опитвам се да чета биографиите на успели хора, от които се опитвам да си слагам някакви неща от тяхното битие в моя живот. Последно прочетох книгата на сър Алекс, бил съм всеки ден с него, но пак научаваш нещо. Фъргюсън знаеше, че ако даде свобода и доверие на даден играч, това ще е от полза на отбора

Гняв е голяма дума, разочарован бях да не съм в групата на финала в Шампионска лига. Тъпа ситуация беше, не го очаквах. Седиш и не можеш да кажеш нищо. Сега може би щях да кажа нещо, но нямаше да напарви ситуацията по-различна.

Шегувам се със себе си с това нещо. И други хора се шегуват, но аз нямам проблем. Защото е минало. Сега няма как да го промениш. Това си беше тактическо решение. Така е решил, така е направил. Най-засегнат и разочарован съм аз, но вече е свършило", сподели Бербо и разкри дали няма пръст в това, че първата загуба в Европа на сър Алекс е в Дупница.

"Не е споменавал загубата в Дупница, само се шегувате с това. Четири години не е казал и дума за това", сподели Бербо.