През 1892 г., големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи". Същата година то е публикувано в списание "Мисъл" в Русе. Стихотворението на Стоян Михайловски се състои от 14 куплета. След 1944 г. върху него са нанесени задължителните за това време идеологически промени. Премахнати са цели куплети. Едва след промените от 1989 г. оригиналният текст е възстановен.

Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене.

През 1892 г., когато е преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия (дн. СОУ „Христо Ботев“), писателят и общественик Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Кирилъ и Методи“ с първи стих „Върви, народе възродени…“. То е публикувано като „Проект за български всеучилищен химн“ в брой 9-10 на списание „Мисъл“ и е датирано „Руссе, 1892 Априлий 15“. Девет години по-късно, през 1901 г., композиторът Панайот Пипков – тогава учител по музика в едно ловешко училище, вдъхновен от творбата на Михайловски, написва на един дъх музиката към текста. Така се ражда химнът на просветата, който се пее и до днес. Няколко месеца преди смъртта му през 1942 г., Пипков разказва спомените си за този незабравим момент от неговия живот.

„Малко дни преди 11 май (ст. ст.) на 1900-1901 учебна година имах час по пеене в един от третите класове на Ловечкото V-о класно мъжко училище „Йосиф І-й”, гдето учителствах за първи път и първа година. Трябваше да напиша нова песен за учениците, обаче по нямане на готов и подходящ текст, реших да отложа написването ѝ за следния час, а текущия да прекарам в изпяване на разучени песни.



Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение на Св. Св. Кирил и Методий от именития наш мислител и поет Стоян Михайловски. Понеже търсех текст, надвесих се и аз да прочета непознатото за мен стихотворение. Още непреполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча вече вдъхновена от тях музика.

Пред черната дъска се мъдреха тебеширени късчета. В бързината, с която почнах да чертая петолинието, тия дребни късчета се топяха между пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обърнати на прах. Учениците – всякога будните ловчански ученици – разбраха какво ми трябва. Повече от двама-трима се втурнаха в дирекцията за тебешир. Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.



Имах на разположение още тридесет минути – време, достатъчно да разуча песента поотделно и да опитам дружно. След първото ѝ изпяване в хор, удари звънецът, но учениците – мнозина от които бяха и певци в ръководения от мен ученически църковен хор – станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в неколкократно изпяване на новата песен. Те дори не изчакаха моя отговор и запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че всичкия шум от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до тоя ден.

На излизане пресрещна ме тогавашният директор на училището – най-добрият между хората, които познах в живота, и най-подготвеният за широка, ползотворна училищна дейност,училищен директор – Христо Бръмбаров. Той ми стисна ръката с нескрита радост и, влизайки с мене в учителската стая, продума с развълнуван глас:



„Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше V-о класно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас. Нали песента ви е написана върху текста „Върви, народе възродени!“ от Ст. Михайловски?“ И когато му отговорих утвърдително, той продължи: „Аз ви моля, г-н Пипков, да изпеете тая песен през време на молебствието, което ще се състои в училището по случай празника на Св. Равноапостоли на 11 май. Това е истински химн, с който ние първи ще възпеем и възвеличим делото на нашите просветители тази година и съм уверен, че няма да мине много време, той ще прозвучи във всички големи и малки училища на нашето Отечество“.

Аз му благодарих и за хубавите пожелания, и за двете радостни сълзи, които блещукаха в кротките очи на тоя просветен и благороден човек.

Предвижданията му се сбъднаха. Една година по-късно песента на Св.Св. Кирил и Методия се пееше във всички наши училища.