Министерството на културата е сформирало работна група, която да изготви проект за нов закон за медиите, стана ясно по врeме на обсъждане на годишния отчет на СЕМ в пленарната зала в парламента. Групата вече е провела опознавателна среща, като в нея са медийни експерти и юристи. Първото работно заседание е насрочено за последната седмица на април, научи OFFNews.

От дебата в пленарната зала стана ясно още, че поредният опит за ревизия на медийното законодателство идва по повод новата редакция на европейската Директива за аудиовизуалните медийни услуги, която бе приета през ноември. В нея е заложен 21-месечен срок за транспониране в националните законодателства - до септември 2020 г. Тя засяга аудио и видео съдържанието в медиите, вкл. в интернет сайтовете. Не засяга печатните медии и текстовото съдържание в новинарските сайтове.

Това обаче не означава, че в новия медиен закон, ако такъв бъде изготвен, няма да има и промени в тази посока. Тъй като няма готов проект, от МК засега не са коментирали как ще бъде променена регулацията. Законопроектът трябва да мине обществено обсъждане, преди да бъде внесен в парламента.

Сега действащият у нас Закон за радиото и телевизията действително има пропуски и остарели моменти, тъй като е писан в т. нар. "аналогови времена". При него акцентът е върху регулацията на обществените радио и телевизия. Палитрата от източници на информация през годините се обогати значително и вече огромна част от аудиторията се информира от интернет пространството. Затова нееднократно у нас се чуваха мнения, че и сайтовете, например, трябва да са в обсега на регулацията. Трябва да се подчертае обаче, че евродирективата не предвижда изрично това.

Първата важна промяна е, че в обхвата на директивата попадат и качените онлайн тв и радио предавания и публикуваните от потребители клипове.

Заради технологичното развитие зрителските навици значително са се променили. При все, че телевизионният екран остава този, пред когото зрителите отделят най-много време, много от тях ползват и преносими устройства, а видеоклиповете или генерирано от зрителите съдържание придобиват все по-голямо значение. Това сближаване на медиите изисква актуализирана правна рамка, се отбелязва в директивата. Затова обхватът ѝ се разширява не само към публикуваното в интернет аудио и тв съдържание, а и към видеоплатформите и социалните медии. Регулацията там ще важи не за цялото съдържание, а само за предавания и генерирани от потребители клипове. В същото време, видеоклипове, включени в редакционното съдържание на електронни варианти на вестници и списания, и анимирани изображения като GIF, следва да не попадат в обхвата на директивата.

Втора важна промяна е, че държавите трябва да създадат актуализирани регистри на доставчиците на медийни услуги и на платформи за споделяне на видеоклипове, попадащи под тяхна юрисдикция.

Трета важна тема в директивата е медийната собственост. Документът насърчава, но не задължава държавите членки да определят мерки за изсветляване на собствеността върху медиите, която е пряко свързана със свободата на словото. "Държавите членки следва да могат да определят дали и до каква степен информацията за структурата на собствеността на даден доставчик на медийни услуги следва да бъде достъпна за потребителите, при условие че се зачита същността на съответните основни права и свободи и че тези мерки са необходими и пропорционални", е записано в директивата.

В тази посока у нас в момента се изготвя медиен регистър от Министерството на културата. Той ще заработи по силата на т.нар. "медиен закон на Пеевски", който всъщност е допълнение към Закона за задължително депозиране на печатни издания и други произведения. Регистърът ще надгради досегашния, който се отнасяше само за печатните медии, като включи всички видове медии и опише собствеността, източниците на публично финансиране и кой контролира редакционната политика.

Особено внимание се отделя на съдържанието, подбуждащо към тероризъм или омраза към определени групи, както и на съдържание, което би имало негативно влияние върху децата. Последното ще трябва да бъде обозначено по ясен начин.

Директивата налага и регулация при рекламите. Така например - забраняват се скритата реклама, използването на действащи на подсъзнателно ниво техники, всякакъв вид реклама на цигари и сродни продукти (напр. електронни цигари и контейнери за многократно пълнене). Рекламата не трябва да насърчава към безотговорно към околната среда поведение. Освен това не трябва да насърчава децата да купят или да накарат родителите им да купят стока или услуга. Държавите трябва да намерят мерки, вкл. чрез саморегулация, за да ограничат децата да гледат реклами на алкохол или вредни храни (с високо съдържание на сол, захар, мазнини, трансмастни киселини и пр.)

Директивата предвижда и защита на европейското авторско съдържание, като една от мерките е услугите on-demand да предлагат в каталозите си минимум 30% европейска продукция.

Промени има и при обема на рекламата в програмата. От една страна, за да отговорят на интереса на рекламодателите при свиващия се пазар, медиите ще могат да ползват повече реклама в предпочитаните часове. От друга страна, за да се защитят зрителите от прекомерно много реклама, общият обем на рекламата в програмата ще е до 20%. Сега операторите имат ограничени до 12 минути рекламни спотове на час.

И още промени в медийното законодателство

Извън идващите от евродирективата промени, в българското медийно законодателство назряват и някои други промени, които е вероятно да бъдат включени в новия закон.

Едната е за регулацията на държавните радио и телевизия. Управляващите дадоха заявка, че искат да удължат мандата на директорите на БНТ и БНР от 3 на 5 години, като внесоха в медийната комисия поправки в ЗРТ (Закона за радиото и телевизията).

Освен това, в ЗРТ от години е вписан проектът за директно публично финансиране на БНТ и БНР с вноски от зрители/слушатели, който така и не бе реализиран и най-вероятно ще отпадне в един нов закон.

Не е изключено да бъдат включени мерки срещу фалшивите новини, каквато идея имаше например ВМРО. Управляващите неведнъж са изразявали недоволство от тиражиране на фалшиви новини по техен адрес, вкл. по повод на "Апартаментгейт". Друг е въпросът, че под "фалшива новина" политикът Х често разбира нелицеприятно медийно разследване или критика в сутрешен блок.

През 2018-а ВМРО предложи закон срещу фалшивите новини, който да ограничи информациите от анонимните новинарски сайтове, като медиите се регистрират в общ домейн под надзора на единен регулатор.

Проблем с дезинформацията е глобален и досега не е известно която и да е държава да се е справила с него. Той трудно би могъл да бъде разрешен само посредством националното си законодателство. Най-малкото, защото фалшивата информация най-често изтича през световни мрежи като Фейсбук, Туитър, хоствани в чужди страни сайтове и т.н.