Над 80% от допитаните от "Медиана" заявяват, че тези избори са важни, а 70% от заявяват, че имат намерение да гласуват на тях. Така че прогнозите за ниска (традиционна) изборна активност на предстоящите Евроизбори у нас едва ли ще се потвърдят.

Причината е, че голямата част от избирателите (две трети от тях) възприемат тези избори като насочени към вътрешните проблеми на страната - своеобразен вот на доверие към управляващите и подготовка за политическо преструктуриране на властта.

За първи път от началото на третото правителство на Бойко Борисов желаещите управлението да продължи мандата си и искащите то да си отиде предсрочно са се изравнили - по 34 % във всяка група, установяват социолозите от "Медиана" и посочват едно друго число - едва 15% определят скандала като предизборна политическа атака срещу 70%, според които "апартамент гейт" отразява действителността - реалните далавери по върховете на властта.

Всичко това рефлектира и върху политическите нагласи. Симпатизантите на ГЕРБ са се свили до т. нар. "твърдо ядро".

При това положение БСП успява да изпревари коалицията ГЕРБ/СДС с около половин процент (0,6 %) - 32.1 % за БСП срещу 31.5 % за ГЕРБ/СДС.

Разликата ГЕРБ/БСП би била по-голяма, но марката "СДС" съвсем реално привнася в коалицията около един процент.

Третата партия, която може да бъде сигурна, че ще вкара евродепутати е ДПС.

От последните скандали най-добре се възползват "Воля", ВМРО и "Атака", които се намират най-близо до възможността да достигнат изборната бариера (5.88 %). В тази динамична среда не може да се изключат и възможностите на "Демократична България" и новата/стара "Коалиция за България -АБВ". Доколко последната краде гласове от БСП или се вижда от избирателите като реална алтернатива предстои да видим.

Ударът върху ГЕРБ относително слабо се отразява върху личния имидж на премиера Бойко Борисов. Той е сочен от респондентите (39 %) като българския политик с най-висок авторитет и влияние в Европа. Следват го Сергей Станишев (27 %) и президентът Румен Радев (26 %).