Българинът като цяло се е научил да се обръща за съвет към психолога в търсене на здравословен начин за справяне с даден проблем – без хапчета и влияещи на психиката химически субстанции. Това каза навръх Деня на психичното здраве в България проф. д-р Христо Кожухаров, шеф на психиатричната клиника в УМБАЛ „Св. Марина“ и ръководител на катедра „Психиатрия и медицинска психология“ в МУ – Варна.

Проблемът според него обаче е, че нещата в професията не са напълно регулирани. „Всеки може да напише на табела, че е специализирал в Европа или САЩ и никога да не е виждал болен човек, а само да е чел теория. Това е голям проблем“, отбелязва той, заявявайки, че големият проблем на студентите, които искат след това да се занимават с медицинска психология, е, че те нямат практически знания и имат страхове от засегнатите. Като добър вариант професорът посочва практики в Германия и Швейцария, където психологът работи заедно с психиатър и така се чувства по-спокоен.

„В началото, баща ми също беше лекар и той ми бе моделът, мислех, че пациентът идва в кабинета болен и излиза здрав, образно казано. Практиката обаче ме сблъска точно с обратното. Пациентът наистина идва болен, но не си тръгва здрав. Ако е болен, той е с хронично повтарящо се заболяване, ако е клиент с проблем, той се научава как да се справи с един проблем, но след това се появява друг проблем, след него трети… Т.е., цялата тази идеалистична моя представа как хармонизирам нещата и човекът излиза от кабинета напълно готов за живота на практика не е така. Не можеш да подготвиш човека за всичко. Може да го научиш да лови риба, а не да му дадеш рибата готова сготвена“, разкрива детайли от практиката си проф. Кожухаров, като подчертава, че това всъщност не е разочароващо за него, а мотивиращо.

В по-голямата си част според професора българинът демонстрира негативно отношение към хората с психични проблеми. Изключенията са свързани с хора, които имат някой засегнат познат. „Ние не възприемаме различния, имаме тези страхове и ги проектираме навън. Един от най-големите ни страхове е да не полудеем. Всеки с такава диагноза наричаме различен, стоим далеч от него, не го докосваме, той е изолиран някъде, за да не се заразим. Уви, ако проблемът съществува, то той е в нас и не може да го премахнем“, казва проф. Кожухаров.

По думите му броят на психично болните се увеличава, особено през лятото, когато има изключително голям бум и на проблеми, свързани с алкохол и наркотици. В професията има сериозен превес на жени и когато пациент желае да бъде лекуван от мъж, е трудно да бъде намерен такъв. А що се отнася до пациента, макар и добре лекуван, развитието му зависи от неговата воля и съзнание, отбелязва професорът, уточнявайки, че капацитетът на психиатричната клиника е постоянно запълнен.