За 10-та поредна година България е на последно място в ЕС по заплащане на извънредния труд. За един допълнителен час на работа хората получават 11 лв. повече.

„Евростат работи с данни от държавите членки на ЕС. Тези данни обаче не са еднакви. Например, в Румъния се отчита брутно възнаграждение, за България се отчита основно възнаграждение. В Кодекса на труда трябва да бъде направена промяна, според която в трудовия договор на всеки човек да има две величини – каква чиста сума ще получи работникът в края на месеца и колко ще плати работодателят”, каза Ивелин Желязков от Асоциация на индустриалния капитал в България.

Според Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" обаче разликата между различните начини на изчисляване е минимална. „Извънредният труд се основава на база на заплатите. В България те са най-ниски. Нормално е и заплащането на извънреден труд да бъде най-ниско в целия ЕС. Проблемът е в това доколко ние сме склонни да продължаваме да позволяваме да се полага извънреден труд. Вече имаше заявки от страна на Министерството на труда и социалната политика той да се увеличи двойно от 150 на 300 часа годишно”, смята още тя.

„В момента в България има драстични ограничения по отношение на извънредния труд. Има годишно, месечно, седмично и дневно ограничение. В съседна Румъния няма никакво ограничение, например”, каза още Ивелин Желязков. По думите на Григорова на работниците се налага да полагат извънреден труд заради липсата на кадри.

Ваня Григорова коментира и протеста на превозвачите, които днес изразиха недоволството си пред ЕП заради гласувания пакет „Мобилност”. „Това е работодателска наглост. Това не е протест на шофьорите, това е протест на собствениците на фирми за превози. Виждаме проявлението, което го има и преди избори. Цели предприятия биват карани от своите работодатели да гласуват по определен начин”, заяви Григорова.