„Нелегалният трафик на домашни любимци има отрицателно въздействие не само върху хуманното отношение на животните, но и върху общественото здраве и защитата на потребителите. Той се е превърнал в основен източник на доходи за организираната международна престъпност и засяга гладкото функциониране на вътрешния пазар на ЕС. Чрез тази дейност се укриват данъци и се създава нелоялна конкуренция, особено с увеличаването на онлайн продажбата на домашни любимци, която все още е изключително слабо регулирана както на национално, така и на европейско ниво“, категоричен е българският евродепутат Емил Радев.

В тази връзка той отправя питане до Европейската комисия кога най-накрая ще бъде приет европейски план за действие за борба с нелегалната търговия с домашни любимци и кога ще бъде направено предложение за изграждането и въвеждането в експлоатация на съвместима система и единна база данни за идентификация и регистрация на котки и кучета. И двата проблема не са нови - нито за България, нито за Европейския съюз.

Преди вече близо две години, със съвместни усилия на Прокуратурата и МВР, във Варненското село Звездица бе разбит кучешки „концлагер”. Тогава с пряката намеса и съдействие на евродепутата Емил Радев, нелегалният кучкарник бе затворен, а изтезаваните и незаконно развъждани кучета с цел продажба - поверени на грижите на неправителствени организации. За съжаление, това не е единственият нелегален кучкарник, а България не е единствената европейска държава, където тази дейност процъфтява.

„Всяка година в държавите-членки се търгува нелегално с изключително голям брой домашни любимци, които не само се продават незаконно, но и се развъждат по нерегламентиран начин“, уточнява Радев. По последни данни, в рамките на Европейския съюз годишно се търгува с над 8 милиона кучета, като печалбата от тази дейност възлиза на над 1 милиард евро, а кучетата идват предимно от Централна и Източна Европа, най-вече от Румъния, Полша и Литва. Това става най-често при злоупотреба със законодателството на ЕС относно движението на домашни любимци, като за целта се използва Регламент (ЕС) № 576/2013, който е предназначен за движение с нетърговска цел на домашни любимци, например по време на лятна ваканция и др., вместо да се използва Директива 92/65/ЕИО на Съвета, която касае движението на животни в рамките на ЕС за търговски цели. Разликата е в това, че при втората има някои допълнителни изисквания относно животните, в това число да идват от стопанство или бизнес, законно регистрирани на територията на държава-членка на ЕС. Вносителите трябва също така да са получили здравен сертификат за пренасянето на всяко едно животно, а оторизиран ветеринар да го прегледа в рамките на 48 часа преди пътуването, като гарантира, че е годно да бъде транспортирано.

„Друг наболял проблем е, че в момента няма общо европейско законодателство, определящо единна система за идентификация и регистрация на домашните животни, а всяка държава сама определя начините и средствата за това. Отделните национални системи, където те съществуват, също не са свързани, което води до фрагментирана среда с непълна или изцяло липсваща информация за статуса на животните“, отчита евродепутатът. Според Радев наличието на единна система за идентификация и регистрация би насърчило отговорното отглеждане на животните, тъй като изхвърлянето им на улицата вече няма да бъде толкова лесно. При ефективна система за регистрация например собствениците на изоставени животни ще могат бързо да бъдат откривани и санкционирани, което от своя страна ще намали и популацията на бездомни кучета и котки.