В компанията винаги се намира някой, който не може да си дояде парченцето чипс, преди да го топне още веднъж в соса. Но учени показват, че това не просто въпрос на възпитание, а в действителност разпространява доста микроби.

Учени от Университета Клемсън са провели следния експеримент: потапят цяло и отхапано парче чипс в чаша вода, за да видят колко бактерии ще предаде всяко.

Водата с отхапаното парче чипс съдържала с 1000 повече бактерии на милилитър вода от цялото. Но водата е едно, а сосовете друго, нали?

Екипът изпробва най-популярните сосове, в които американците топят твърдия царевичен чипс – салца, топено сирене и шоколадов сироп, за да видят дали с по-гъстите течности се случва същото. Те откриват, че след двукратно потапяне всеки от сосовете съдържа повече бактерии, отколкото след потапяне на неотхапаното.

Но салцата изкарва най-малък късмет. Веднага след потапянето в нея има пет пъти повече бактерии, отколкото в другите сосове.

Учените смятат, че причината е, че салцата е водниста, затова замърсените частици падат от потопеното парче в купата.

"Колкото по-малко плътна е течността, толкова повече от соса, до който се е докоснала отхапаната част, пада обратно в купата, вместо да залепне за парчето." - обяснява Пол Доусън, водещ автор на изследването. "И когато падне отново в общия съд, то внася бактериите от устата на топящия."

Добрата новина е, че салцата е толкова киселинна, че убива бактериите по-бързо и за два часа количеството им се изравнява с това в другите сосове. Въпреки че представете дали може сосът да престои два часа на някое парти.

И така, колко лошо е да погълнем бактериите от устата на някого? Зависи дали човекът е болен. Всеки от нас има стотици, дори хиляди бактерии в слюнката си – и това не е изобщо толкова ужасяващо.

Но има достатъчно неприятни болести, които се предават през устите ни, тъй че всичко зависи доколко имате доверие на човека, който топи отхапаното парче.

И имайте предвид: когато сте в компания, просто не го правете!