Когато един бизнесмен в България си купува футболен отбор, значи е много богат. Но когато си купи и най-голямата медийна група в страната, значи е могъщ. Дали не възнамерява да стане премиер, като чешкия милиардер Андрей Бабиш, който, освен холдинга Агроферт, притежава и най-голямата издателска група? На този въпрос Кирил Домусчиев, който придоби Nova Broadcasting Group (телевизия и група сайтове), няма да отговори.

Защо Домусчиев, а не Келнер?

Както не отговори лично и на въпроса за цената. Но, според досегашния собственик на Нова телевизия - шведската Modern Times Group (MTG), сделката е за 185 милиона евро. Точно толкова щеше да плати и чешкият милиардер Петр Келнер, ако българските институции в лицето на регулатора - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), му бяха позволили. Но КЗК, ръководена от бившия зам.-кмет на София от ГЕРБ Юлия Ненкова, не му позволи - с мотив за концентрация на рекламния пазар.

На фона на Кирил Домусчиев, който не е стратегически инвеститор за Нова, Келнер поне има опит в мениджмънта на медии. През 2002 година той купува телевизия "Нова" в Чехия, която развива успешно и продава три години по-късно на американската СМЕ (Central European Media Enterprises). CME има активи в Централна и Югоизточна Европа, в това число и българската bTV. Тези активи също си търсят купувач.

Изтеглянето на още един чуждестранен инвеститор от българските медии, в случая на шведската Modern Times Group (MTG), не е радостна новина. Въпреки предимно развлекателния характер на своя медиен бизнес, MTG, както и други западни конгломерати, налагат определени стандарти.

Надеждната информация и свободните медии, които упорстват да задават въпроси и да настояват за отговори, са един от стълбовете на истинската демокрация - медии в служба на управляваните, не на управляващите, по израза на американския магистрат Хюго Блек.

Още повече контрол и зависимост?

Придобиването на Нова телевизия от местен предприемач е поредното прехвърляне на медия в портфейл с други бизнеси. Това спомага да бъде увеличен контролът върху медиите и медийния пазар от страна на големия бизнес.

С малки изключения, повечето медии в България - частни телевизии (без bTV), вестници, влиятелни сайтове и интернет-платформи са притежание на предприемачи, стоящи по-близо или по-далеч от властта. Редакционната им политика е функция от интересите на собствениците им. За разлика от другия (не)познат на българското общество медиен магнат - Делян Пеевски, който все още не е прехвърлил собствеността на медиите си на фондация, както обеща през октомври 2018, Домусчиев е легитимиран като лице на българския бизнес 2.0. Бизнес възходът на Пеевски започва съвместно с майка му Ирена Кръстева. Домусчиев пък приватизира завода, на който майка му е била директор по време на социализма - "Балкан"-Ловеч, и впоследствие развива успешно и други бизнеси като Български морски флот, фармацевтични компании за ветеринарни препарати, строителство.

Борисов едва ли би казал за него онова, което изрече през ноември 2018: "Олигарх, създал си медия, за да защитава това, което е откраднал, и изведнъж ние не трябва да го пипаме тоя олигарх?!". Не сме забравили, че през 2018 с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Воля" бе одобрена поправка в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, благодарение на която Кирил Домусчиев, и не само той, щеше да си спести плащане на неустойка от 58 милиона лева заради неизпълнени ангажименти, поети при приватизацията на "Български морски флот" през 2008. След президентско вето обаче - първото, което управляващите приеха, тя отпадна.

За разлика от Пеевски, Домусчиев и бизнесът му са видими. Той не се крие, дава интервюта, напътства управляващите - в непрекъснат контакт е с правителството, председател е на организацията на едрия бизнес - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), която е и участник в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Притежава най-успешния български футболен отбор към момента - "Лудогорец", а заедно с брат си е собственик и на компанията "Футбол Про медиа", която притежава правата за излъчване на мачовете на Първа лига. Придобиването на Нова телевизия и групата сайтове ще разшири този бизнес.

Какво писа "Ню Йорк Таймс" още преди пет години

С поредната сделка на медийния пазар обаче България все повече заприличва на останалите държави от бившия социалистически блок, за които още преди пет години американското издание "Ню Йорк Таймс" констатира тенденцията на "опасно съсредоточаване" на власт в ръцете на хора, успели да се сдобият с богатство и политически позиции, а впоследствие разширили влиянието си и с медии. В съседна Румъния влиятелни медии са собственост на едри бизнесмени. В Унгария в края на 2018 близо 500 национални и регионални медии бяха прехвърлени с дарение от собствениците им в ръцете на хора, близки до премиера Виктор Орбан чрез Централноевропейска фондация за печат и медии. Близки до Орбан притежават медии и в Македония - става дума за онези медии, които се противопоставяха на Преспанското споразумение за името на бившата югорепублика. В тези държави, както и в България, Чехия, Словакия свободата на словото слиза все по-надолу. Тя е все по-стъпквана и укротена.

Българският премиер Бойко Борисов не споделя това мнение. За него медийната несвобода е проблем на медиите, не на властта. Затова и вече не пита медиите натиска ли ги властта, както в първия си мандат. Всички знаем отговорите.