Всеки ден по цял свят се изхвърлят огромни количества храна. На опаковките производителите обикновено поставят датата, до която хранителен продукт е най-пресен за консумация. Това не означава, че той е опасен за ядене. 

За да се преборят с този проблем, асоциации от различни части на света са създали приложения за телефони, които показват по какъв начин да съхраняваме даден продукт така, че да бъден годен за консумация по-дълго време.

Сега с надписа „най-добър до“ се означава датата, до която храната запазва своето очаквано качество. А „срок на годност“ е крайният срок, до който храната може да бъде консумирана безопасно.

Според френската асоциация France Nature Environnement най-добрата идея за производителите е върху етикета да бъдат поставени и двете дати: „За предпочитане е да се консумира до...“ и „Краен срок за консумация до...“ . Това засяга също така и производителите на напитки.

За потребителите е добре да различават двете дати.

Минимален срок на годност, или „за предпочитане е да се консумира до...“. Тя е индикатор на качеството. При условие че са спазени инструкциите за съхранение и опаковката не е повредена, продуктът може да бъде консумиран. Възможно е обаче да започне да губи вкуса и консистенцията си.

Крайната дата за консумация представлява здравния индикатор. След посочената дата консумацията на определен продукт може да навреди на нашето здраве. Препоръчително е да я спазваме.

Въпреки това има храни, които не трябва да бързаме да изхвърляме, като например:

-Прясно мляко. То може да бъде консумирано до 2 месеца след посочената дата. Но това важи само ако опаковката не е отваряна.

-Киселото мляко може да се яде до 3 седмици след крайната дата.

-Масло и зехтин. Няма никаква опасност, защото микроорганизмите в тези два продукта не се развиват в мастната тъкан. Най-добре е да сме сигурни, че маслото е добре опаковано и зехтинът е в непрозрачна бутилка.

-Сухи продукти, като макарони, ориз или леща, годни няколко години, ако са добре опаковани.

-Кафе и чай, които трябва да бъдат съхранявани далеч от влага.

-Медът не се разваля.

-Сол, черен пипер и други подправки, също като кафето, се държат далеч от влага.

-Захар и брашно може да консумираме с години.

-Консерви.

-Замразени продукти могат да бъдат употребени и след няколко месеца, ако преди това не са били размразявани.

-Газирани напитки.

Някои храни обаче наистина имат „срок на годност“. Това обозначение се поставя върху особено нетрайни храни. Такива са прясна риба, прясно месо (най-вече пилешко), сладолед, колбаси и други. Спазвайте този срок и инструкциите за съхранение, защото консумацията на подобни продукти след изтичането му може да доведе до хранителни инфекции.

В Европейския съюз годишно се изхвърлят 89 милиона тона храна, защото т. нар. „минималният срок на годност” е изтекъл.

Асоциациите обаче препоръчват заведенията за обществено хранене, училищните и ведомствените столови да не пазят такива продукти, а да ги даряват на хора в нужда.

Проучване на ООН показа, че хранителните отпадъци струват на световната икономика около 750 млрд. долара годишно и водят до отделянето на 3,3 млрд. тона парникови газове годишно.