Със заупокойна молитва и полагане на венци и цветя, десетки варненци отбелязаха 119 години от кончината на Капитан Петко войвода в морската столица, предаде репортер на Moreto.net.

Честването е дело на Тракийското дружество и Съюза на офицерите от резерва.

Роден на 6 декември 1844 г. в с. Доганхисар в Беломорска Тракия, Капитан Петко войвода е едно от деветте деца на Кирко Каракирков, но и той като мнозина други в онова тъжно и тежко време, хваща хайдотлука. Местният бей убива брат му само заради репликата "И аз ще яздя бял кон, когато дойде Освобождението". Когато вестта достига до 18-годишния Петко, той събира малка чета и жестоко се разправя с убийците.

Твърде рано обаче войводата стига до прозрението, че само с хайдушка борба не може да се постигне Освобождение. Затова той постъпва във Военното училище в Атина, но заради големите му подвизи, турските власти следят всяка негова стъпка и изпращат официално правителствено искане за предаването на Капитан Петко в техните ръце.

От Атина войводата заминава при Джузепе Гарибалди в Италия. С личните си качества Капитан Петко бързо го впечатлява и е назначен за командир на около 300 гарибалдийци, които заминават на помощ на въстаналия остров Крит. След потушаване на въстанието единствен Петко и най-верните му другари отказват да предадат оръжието и се запътват към родна Тракия.

Стъпвайки там Капитан Петко започва редица сражения, като дори принуждава местните бейове да му плащат данък. С парите смелият българин издържа четата, помага на училища и черкви, изпраща младежи да се обучават за учители и свещеници и подпомага бедни български семейства.

Капитан Петко войвода е опитен революционер и често излиза като победител от боевете, които води. Тогава се заговаря, че "Петко куршум не го лови".

В края на Руско-турската освободителна война Капитан Петко войвода гостува в Русия на ген. Скобелев по негова покана. Там генералът го представя на император Александър II, който му дава още веднъж званието "капитан" за участието във войната и го награждава с Георгиевски кръст за храброст.

По-късно Капитан Петко войвода се установява във Варна, където има възможност спокойно да води живота си, но неговата търсеща свободолюбива душа не приема това.

През 1892 г. войводата е заподозрян, че развива антистамболовска дейност и готви покушение срещу министър-председателя. Затова Капитан Петко е арестуван и изтезаван лично от варненския градоначалник в подземията на Римската кула. Без съдебно дело и без присъда е заточен в стария турски участък до Римската кула до 1894 г. След като излиза, става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество "Странджа", което той ръководи до последните си дни. Умира на 7 февруари 1900 г. от рак на стомаха. Погребан е в старите варненски гробища.