Президентът Радев продължава да събира голяма част от подкрепата и от очакванията на хората. Това заяви президентът Георги Първанов (2002-2012) по повод обзора на двете години управление на настоящия държавен глава. Той заяви, че неговата оценка за управлението на Радев е по-скоро положителна, но призна, че е имало и известна ерозия на доверието.

На въпрос дали критиката на председателя на НС Цвета Караяначева, че Радев говори като президент на вражеска държава, е основателна, Първанов посочи, че президентът трябва да бъде критичен и да е своеобразен коректив на другите власти.

Според него обаче това трябва да се случва периодично и само по конкретни поводи, защото ако постоянно се проявява свръхкритичност и негативизъм, хората ще престанат да възприемат тези оценки. Освен това така се създава впечатление за война между институциите, а това снема доверието.

Първанов подчерта, че не одобрява заканата на Радев, че занапред не може да има никаква форма на диалог с управляващите. Той изрази мнение, че диалогът трябва да се възстанови, дори и да е само по най-общите теми.

Първанов обаче заяви, че не се наема да определя кой е виновен.

"Много са провокациите от страна на управляващите. В един момент се губи началото, но това не е най-важното. Важното е, че пространството се пренасища с негативизъм и това отблъсква от политиката."

Според Първанов все още е рано Радев да мисли за политически проект и припомни, че той самият е захванал проекта АБВ едва когато е излязъл от политиката.

Няма как държавен глава, докато е в институцията, да се занимава с такива неща, той е президент на всички български граждани, заяви Първанов и обясни, че няма нищо лошо президентът да има позиция, но тя трябва да работи за нацията, а не за определена политическа формация.

Според него на президента приляга да бъде генератор на стратегически идеи и припомни своите собствени стратегически доклади.

По негови думи обаче не е добър вариант замисленият от Радев стратегически съвет да се институционализира, тъй като някой може да реши, че става въпрос за правителство в сянка.

"Има дефицит на стратегическо мислене и идеен дефицит. Форумите на двете партии го показаха много категорично", отсече Първанов.

Той заяви, че е отворен за диалог с БСП и левицата и посочи, че АБВ възнамерява да отправи предложение към "Позитано" 20 за коалиционно взаимодействия за предстоящите избори.

Опасявам се, че ГЕРБ трудно ще бъдат преборени на тези избори, призна той.

Според него лидерът на БСП Корнелия Нинова е ярък опозиционер, но все още не успява да се наложи като алтернатива.

По отношение на процедурата за избор на изтребител Първанов се съгласи с обвинението на Радев, че конкурсът е опорочен. Той изрази мнение, че трябва да се наложи мораториум върху сделката и предвидените 2-3 милиарда да бъдат инвестирани в българското производство, във високотехнологичните отрасли и енергетиката.

Да ги инвестираме в сигурност в широкия смисъл на думата, посъветва той.

Според него сега не е най-подходящият момент за купуване на изтребител.

Първият проблем, който всички партии и институции поставят, е демографската катастрофа - това е проблемът на българската сигурност, посочи Първанов.

Той заяви, че твърдението, че изборът на Ф-16 е стратегическо решение е спекулация - членството в НАТО е само оправдание според него.

Първанов обаче бе категоричен, че не може да има съмнение за корупция, когато става дума за Ф-16. Опорочена е процедурата - чистия механизъм, а не че има корупционна сделка, обясни той.

Относно "Турски поток" президентът посочи, че е по-вероятно той да мине през България отколкото през Македония. Това обаче не се дължи на българската политика, а защото Путин е обещал газ на Вучич и Орбан, обясни Първанов.

Той заяви и че приветства факта, че за Македония се открива път към ЕС и НАТО. Според него обаче подписването на Преспанския договор решава само проблемите на Гърция и е за наша сметка.

Гърците се бореха да докажат, че нямат обща история с Македония, нашият проблем е по-сложен - ние трябва да докажем, че имаме, посочи той и допълни, че според него трябва да има съпътстваща декларация, в която ясно да се казва, че историята ни е обща, защото до средата на 20 век населението в тези части на западната ни съседка е било с българско самосъзнание.

Една идентичност не може да се крепи на фалшива основа - както го разбраха по отношение на Гърция, така трябва да го разберат и за нас, категоричен бе Първанов.

Според него подписаният между България и Македония договор за добросъседство е бил грешка.