Творчеството на Владимира Висоцки не е подвластно на времето. По традиция на 25 януари неговите почитатели от цяла Русия отбелязват годишнината от рождението му. Днес известният поет, певец и актьор щеше да навърши 81 години,

Забраняван и преследван приживе, а в наши дни превърнал се в кумир за руснаците, Висоцки е един от ярките примери за непримирима гражданска позиция срещу недъзите на комунистическия режим.

Владимир Висоцки е автор на повече от 700 песни и стихотворения, които и до ден днешен са популярни и извън пределите на Русия. Участвал е в създаването на 30 игрални и телевизионни филма. Животът му бе кратък, бурен и богат. Висоцки умира едва 42- годишен от инфаркт- поне такава е официалната версия. В онези дни в руската столица се провежда бойкотираната от Запада лятна олимпиада. Нито радиото, нито телевизията съобщават за смъртта на Висоцки. Но въпреки медийното затъмнение, новината бързо обикаля цялата страна.



Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален;

когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам

(Не вярвам във възторга въобще!)

през рамото ми някой да наднича,

писмата мои друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавиждам - в гръб когато стрелят,

когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие,

че чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Аз мразя и манежи, и арени -

там сменят милиони за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.