Бившият кмет на София Стефан Софиянски пише нова Конституция заедно с група съмишленици.

По думите му в нея се предлага ново мажоритарно изборно начало, но не само на парламента, но и на Министерския съвет и на областните управители.

„След като влязохме в ЕС и вече 10 г. не показваме резултатите, които всеки от нас очаква, търсим вината и във формата на управление. Търсим оптимизиране и на обществените отношения, и на начина на управление", поясни той.

„Сегашната Конституция е приета 1991 г. и за времето си тя беше добра, но от 2007 г. ние сме член на ЕС и трябва да градим по нов начин нашите обществени отношения, така че да сме конкурентоспособни, да сме силни в това присъствие в ЕС", изтъкна Софиянски. Той допълни, че сред съмишлениците са хора, които през прехода са заемали различни позиции - има министри от служебния кабинет и хора от научните среди.

В техния вариант на основния закон МС се избира пряко, от Народното събрание, но поименно. „Не е така безадресен, както е сега. Избират се областните управители, променя се регионалното деление на България - на 6 области", посочи още Софиянски.

„В момента по Конституция България се води република с парламентарно управление, но всъщност е с министерско управление, силата е в Министерския съвет. В новата Конституция ние търсим баланс на властите. Философията е не противопоставяне на властите, а взаимодействие между властите", каза още бившият столичен кмет.

Областният управител ще бъде директно избиран и функциите се разделят, поясни той. „Правителството определя политиката на държавата, областният управител я реализира на местно ниво, а кметът се грижи за ежедневието на хората", каза Софиянски. Според него в момента областният управител е „пъдаринът" на кмета, а структурата с 28 области е тромава.

В новия вариант на основния закон влиза и изцяло нова глава - „Публични финанси", в която се регламентира разпределението на средствата. „Те не отиват централизирано в Министерството на финансите и след това да се разпределят, а около 20% остават при общините, 40% се прехвърлят в областта и 40% - в правителството. Така всеки разполага с паричния ресурс, за да упражнява пълномощията си", изтъкна Софиянски.

По думите му в този баланс на властите при президента се дават пълномощията на вътрешната и външната сигурност, тоест военният и външният министър и структурите са при президента. „Президентът взема сигурността, а правителството взема хуманитарните и стопанските министерства. В случая за изтребителите например за мен тежестта трябва да бъде на военното министерство", смята Софиянски.

След като е директно избиран, обществото трябва да натовари президента с очаквания, по този начин ще се търси и профилът на президента, който е подходящ, отбеляза той.