Германия спешно се нуждае от квалифицирана работна ръка в здравеопазването и в грижите за възрастните и болните хора. И не само там. Какво по-лесно от това да си набави липсите от чужбина? И без това само десните популисти и вечните носталгици са против миграцията.

"Квалифицирана миграция" е новата вълшебна думичка. Германия демонстрира, че е отворена към света и напълно готова да се включи в световната битка за най-умните глави. Защо тогава да е лоша идеята на германското правителство със закон да се облекчи достъпът до трудовия пазар за желаещи да работят на него млади хора от Балканите? Например за медицински сестри от Косово? Нищо не пречи, разбира се. Особено след като знаем, че в Косово има много безработни медицински сестри, които на всичкото отгоре много биха се радвали да работят в Германия. Да не говорим за това, че много от тези хора отдавна вече имат близки и роднини в Германия, както сочат статистиките. Във всеки случай косовското правителство не ги спира. А германското - още по-малко. Излиза, че тази идея би била и една отлична сделка.

Източна Европа се обезлюдява

За Източна Европа нещата обаче не изглеждат така. Действително при нас на Изток има много безработни медицински сестри, както вече посочихме в Косово. Но не защото нямаме нужда от тях, а просто защото нямаме пари да ги назначим. Нито една друга държава в Европа не харчи по-малко пари за здравеопазване от Косово. Там болните нямат друг избор, освен да се грижат сами за себе си.

Но не са само балканските страни - също и младите хора от много от новите страни-членки на ЕС масово бягат на Запад. След промените, поради тази причина Латвия загуби над една четвърт от населението си, а Румъния и Литва - една шеста. Даже в една Унгария шест процента от младите хора са заминали на Запад. Какво да кажем за България, където населението е намаляло с 22 процента в сравнение с 1990 година, и където според прогнозите до 2050 година ще спадне с още една четвърт. Основната причина за това е миграцията (до 2/3), а остатъкът се дължи на ниската раждаемост.

Липса на перспектива и нисък жизнен стандарт

Румъния днес може да се "похвали" с най-малко лекари на глава от населението в целия ЕС, а Косово - в цяла Европа. Проблемът обаче не е само в здравеопазването - там той просто е най-ярък. И други браншове се оплакват от недостига на работна ръка. Така например броят на строителните работници е намалял драстично в големите градове. В Източна Европа проектите в строителството се влачат с години, защото няма достатъчно работници. Ако заплащането се подобри, цените на жилища обаче ще станат недостъпни за преселниците от провинцията. Получава се дяволски кръг.

Не само голата мизерия тласка хората да обръщат гръб на родината си - те бягат на запад и защото могат. Западът ги привлича с по-атрактивните си възможности за обучение. Разликата в заплащането също е водещ фактор, макар и да не е най-важният. Ако говорим обаче за нископлатените професии, тогава вероятността за връщане в родината е по-висока. За това има и други аргументи: децата да растат с майчиния си език, грижата за родителите, които остаряват и т.н. От друга страна са силни и аргументите срещу това: обикновено доходът пада наполовина или дори повече, често по-високата професионална квалификация и опит не се признават у дома, а бюрокрацията работи бавно.

Изтокът държи по-лошите карти

Има и още: често завръщащите се заварват работните места заети от нискообразовани техни колеги, които обаче имат по-добри връзки. На Запад обикновено заминават отворените към света и жадни за приключения млади хора. В родината остават по-мудните, по-нерешителните и тесногръдите. Особено хората, които идват от малки населени места, когато решат да се завърнат бързо усещат липсата на разнообразието, на което са свикнали, вкл. на предложения за прекарване на свободното време, по-добрата работа на институциите и съдилищата. В битката за най-умните глави Изтокът винаги е държал по-лошите карти.

На фона на всичко това е повече от странно, че обезлюдяването не се е превърнала в гореща тема за източноевропейските страни. Предимно десните партии се опитват да говорят по темата - предупреждават, че нацията се топи, настояват жените най-добре да се върнели край печката в кухнята и слагат знак за равенство между емиграцията и държавната измяна. В това отношение модерните и реформаторски настроени хора предпочитат да са по-умерени в критиките си - включително защото и на тях не им е много чужда мисълта да потърсят щастието си някъде другаде.

Ето защо на това трябва да се реагира. Когато цели региони се обезлюдяват, а природата си отвоюва обратно цели села, когато пенсионните системи рухват и вече няма кой да се грижи за застаряващото население, рано или късно това ще стане проблем на целия ЕС.

Проблем и за Европа

Структурната политика може и да е на първо място проблем на отделните страни-членки. Призивите за помощ обаче не помагат, когато държавите нямат средства да развиват истински регионите си. Чуждестранните инвестиции не могат да предложат решение на проблема с намаляването на населението: ако се повишат заплатите, работниците може би ще останат, но инвеститорите ще отидат другаде. Именно ниските данъци, с които те са били привлечени, са тези, които липсват на държавите, за да развиват своите региони.

Тази Европа, която сега се радва на работната ръка от Изтока, рано или късно ще трябва да се погрижи и за оставащите в тези страни. Увеличаването на кохезионните фондове за следващия финансов период, а не обратното - тяхното намаляване, би било едно добро начало в този смисъл. Както и това, средствата от тях бъдат отпускани вече не на брой жители, а за точно определени райони.