Показателно е изявлението на френския посланик Тимоние, за това че трябва да се намерят начини как да се спре напускането на младите хора, но и предупреждава, че "Европейският съюз не иска да интегрира страна, която е празна". "За моето поколение емиграцията не е избор, а нещо, което се подразбира." Това е изявление на млада високообразована гъркиня, която посещава обучение по шведски език в Атина с цел търсене на работа в Скандиавието.

Повече от 400 000 гърци, преди всичко млади и образовани хора, са емигрирали от страната през последните години, според доклад на Гръцката централна банка. Това е общо около 4% от гръцкото население. Гърците, както и народите от бивша Югославия, масово се изселват и в миналото през 60-те и 70-те години на миналия век, намирайки си работа в заводи в Германия, Белгия, Швеция и други западноевропейски страни. Но в този период главно се е изселвала нискоквалифицирана работна ръка, докато сега основно емигрира високообразовано поколение, което в нормални условия би трябвало да представлява бъдещето на страната.

Според изследванията на Евробарометър, 63% от гърците и унгарците, и 52 % от българите смятат, че заселването на мигранти в техните страни представлява проблем, за разлика например от Швеция и Холандия, където съответно 19% и 26% от населението има отрицателно отношение към мигрантите и влиянието им върху състоянието на обществото.

Според друго проучване, направено преди известно време от вашингтонската агенция "Пю рисърч", гражданите на Гърция и Унгария са най-негативни в Европа към заселването, като 82 на сто от анкетираните гърци и 72% от унгарците, които са участвали в проучването са заявили, че техните страни трябва да приемат по-малко или дори да не приемат мигранти. И

нтересно е обаче, че в същото време в тези страни гражданите считат, че емиграцията на техните сънародници е много голям проблем. Стакова мнение са 89% от анкетираните са гърци и 80% от унгарските респонденти. Изселването на трудоспособното население сред по-младите поколения е процес, който в последните години неумолимо се засилва от всички балкански страни, без изключение. Всъщност, в повечето източноевропейски страни миналата година е регистриран значителен спад на населението - най-вече в Литва, където за миналата година то е спаднало с около 1,4%, както и в Хърватия с 1,2%. Миналата година тенденция на обезлюдяване се наблюдава и в Гърция, Румъния и България.

Интересни са и данните, които показват колко населението в страните от ЕС средно се е повишило или намаляло годишно в периода от 2000-2017 г. Като изключим малките държави, през горепосочения период най-голям ръст има в Люксембург, Кипър и Малта, Ирландия, Испания и Швеция. Успоредно с това има очевидна отрицателна тенденция в демографския спад в няколко държави-членки на ЕС. В негативната зона на дългосрочен отрицателен естествен прираст, считано от 2000 г. нататък, се намират Гърция, Полша, Унгария, Хърватия, Естония, Румъния и България.

В зависимост от големината на страните, това приблизително означава, че всяка година при тях изчезва по един град с размер от 50 до 100 000 жители. Анализите във всички случай показват, че миграционните движения са най-вероятното обяснение, когато става въпрос за увеличаване на населението в отделни ЕС-членки, като увеличението на мигрантите в периода 2000-2017 е бил пет пъти по-голям от цифрите, произтичащи от разликата между родени и починали. Но не и когато става въпрос за балканските страни, където общото изменение на населението е постоянно отрицателно. Често се твърди, че членството в ЕС ще спре емиграцията на младите хора. Но реалността отрича тези твърдения. Данните, показващи изселването на жителите на ЕС в търсене на работа и по-добър живот в други държави-членки, сочат постоянно увеличение. На върха на класацията Румъния се откроява с почти 20% от работещото население, което е напуснало страната. 14% от гражданите на Хърватия и 12,5% от гражданите на България на възраст от 20 до 64 години през миналата година са били регистрирани като жители в други държави-членки на ЕС.