Темпът на нарастването на минималната работна заплата в рамките на отрасловото и браншово колективно трудово договаряне е много по-различен от ръста на административно определяната минимална месечна работна заплата за цялата страна. Резултатите са от изследването на браншовете за периода 2001 - 2018 г. на учредения от АИКБ Институт за устойчиво икономическо развитие и изследването му върху колективното договаряне в България.

Безконтролното и неаргументирано повишаване на МРЗ е заплаха за съществуването на 15 икономически дейности, в които работят 330 817 души, а за други икономически дейности няма практически никакво влияние, категоричен бе Теодор Дечев, директор "Индустриални политики" в АИКБ и преподавател във Висшето училище по сигурност и икономика. По думите му е необходим окончателен отказ от административното определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ) и сключване на националното споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето й по икономически дейности.

Всякакви опити да се договаря минималната работна заплата в страната са обречени, ако не се промени начинът на определяне на МРЗ в средносрочната бюджетна прогноза. Необходимо е и пълно прехвърляне на определянето на допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит (т. нар. "класове") в сферата на колективното договаряне.

Според Дечев обаче шансът да се сключи такова споразумение намалява, защото средносрочната бюджетна прогноза е разписана до 2021 година включително. Според данните от направеното изследване заетостта и доходите при европейските държави, които нямат регламентирана национална минимална месечна работна заплата, са значително по-високи. Това се дължи не толкова на отсъствието на минимална заплата, а най-вече на факта, че в тези държави работят изключително добре уредени системи за колективно договаряне. Договорените минимални работни заплати по икономически дейности в тези държави са изключително адекватни и това е в подкрепа на икономическия растеж и на създаването на работни места.

Изследването върху колективното договаряне в България показва, че фокусирането върху договарянето на минималните осигурителни доходи е довело до спиране на колективното договаряне в цели отрасли, независимо, че там има адекватни браншови работодателски и синдикални структури, които по принцип си партнират. Договарянето на размера на възнагражденията е заменено с гарантиране на приходите на Държавното обществено осигуряване. В редица отрасли, социалните партньори буквално са забравили за останалите въпроси, подлежащи на договаряне.

Силна страна на браншовото колективно договаряне у нас е натрупаният опит в сферата на разпростирането на колективните трудови договори на отраслово и браншово ниво. В периода 2010 - 2018 г. са разпростирани неколкократно отрасловите колективни трудови договори в пет бранша: пивоварен бранш; водоснабдяване, канализация и пречистване на водите; целулозно-хартиена промишленост; проучване, добив и преработка на минерални суровини; дървообработваща и мебелна промишленост.

Недостатък е относителното еднообразие в съдържанието на КТД на отраслово и браншово ниво и архаичен подход към начина на преговаряне. Последният е закрепен и в Кодекса на труда. Липсват иновации в колективното договаряне, особено на фона на европейската практика. Наблюдава се неблагоприятна тенденция на "преместване" на колективното договаряне към държавните институции и ведомства, както и към държавните предприятия. Това също така се отнася в определена степен и за синдикалното членство.

Много слабо е колективното договаряне при малките и микро-предприятията.

Колективното договаряне на отраслово и браншово ниво е в синергия със специални споразумения за определяне на минималната заплата по икономически дейности. То дава възможности за преструктуриране и много по-оптимално преговаряне в някои отрасли.

Много характерен пример - възможности за преструктуриране на колективното договаряне в подотрасъл електроразпределение и електроснабдяване. Досегашният браншови колективен трудов договор в енергетиката има прекалено широк обхват. Между отделните подотрасли има съществени противоречия. Електроразпределението по правило е в губеща позиция в резултат на тези противоречия. Има възможност за създаване на специфична подотраслова (браншова) работодателска организация на различните дружества в сферата на електроразпределението и електроснабдяването. Ако в нея бъдат включени всички дружества, свързани с електроразпрелението, те ще са над 10 броя, като в случай на сдружаването им ще имаме 100 процентова представителност на работодателите в този подотрасъл и свързаните с него икономически дейности. Съществува риск от заместване на колективното договаряне от процедури на ерзац социално сътрудничество, като договарянето на минимални осигурителни доходи.

"Учредихме института в началото тази година с мисията да насърчава предприемачеството у нас. Целта му е чрез изследвания и специализирани програми да работи за устойчиво икономическо развитие, подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат в България",заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев. Сред задачите му е да работи и за укрепване на партньорството между бизнеса, държавата, общините и организациите на гражданското общество, както и повишаване на информираността и научната обоснованост на предлаганите от АИКБ решения.