Почина Джордж Буш-старши, който бе 41-ят президент на САЩ, съобщи в. „Вашингтон пост”.

Бившият президент издъхна на 95-годишна възраст. Съпругата му Барбара Буш почина по-рано тази година. Неговият по-голям син Джордж Буш-младши бе 43-ят президент на САЩ, а другият син бе губернатор на Флорида.

Джордж Хърбърт Уокър Буш бе президент между 1989 и 1993 година. Преди това бе конгресмен от Тексас (1967 – 1971), посланик в ООН 1971 – 1973), директор на ЦРУ (1976 – 77) и 43-ти вицепрезидент на САЩ по време на мандата на Роналд Рейгън като президент на САЩ (1981 – 1989).

В Twitter бившият президент на САЩ Барак Обама изказа съболезнованията си. "Америка загуби един патриот в лицето на Джордж Хърбърт Уокър Буш. Докато сърцата ни тъжат, те също са изпълнени с благодарност", написа той.

Джордж е роден на 12 юни 1924 година, в семейството на Прескът Буш и Дороти Уокър. Баща му е сенатор от Кънектикът и работи в известната банкова инвестиционна фирма Браун Брадърс Хариман. Дядо му, на който е кръстен, е заможен бизнесмен и важна фигура в американската голф история.

Започва образованието си в начално училище „Гринуич Кънтри“ в гр. Гринуич, Кънектикът, след което продължава образованието си в гимназия „Филипс“ в Андоувър, Масачузетс (1936 – 42). В гимназията е капитан на бейзболния отбор на училището и членува в братството A.U.V. (Auctoritas, Unitas, Veritas, което на латински означава „власт, единство и истина“), което е с ограничен достъп. Негов съквартирант в интерната е младеж на име Едуард Хукър. Във „Филипс“ Буш научава за събитията от 7 декември 1941 в Пърл Харбър.

След завършването на гимназиалния курс през юни 1942, Буш постъпва във флота на САЩ на своя 18-и рожден ден, където по-късно ще стане авиатор. След 10-месечни учения преминава в запаса на 9 юни 1943, няколко дена преди да навърши 19 години, като по този начин става най-младия морски авиатор по това време.

През 1964 година влиза в политиката като се кандидатира срещу сенатора демократ от Тексас Ралф Йърборо, като прави акцент в кампанията си неговата подкрепа за Закона за гражданските права от същата година. По това време множество политици от Юга се противопоставят на приемането на този законодателен акт. Буш нарича Йърборо „екстремист“ и „левичарски демагог“, докато Йърборо казва, че Буш е богаташ от Севера, който се опитва да си купи място в Сената „така както си купуват място на Фондовата борса в Ню Йорк.“ Буш губи тези избори.

По време на неговия мандат като президент на САЩ външната политика е водеща за президента Буш. Той е в основата на международната коалиция през 1990 – 1991 г. в Първата война в Залива. През 1990 г., воденият от Саддам Хюсеин Ирак навлиза в богатия на петрол Кувейт. Съставената широка коалиция има за цел да го изтласка от там и да направи невъзможно нападение от страна на иракските сили срещу Саудитска Арабия.

Буш постига частично своите цели като иракските сили са отстранени от Кувейт, но коалицията не навлиза в Ирак и това дава възможност Саддам Хюсеин да остане на власт. По това време се е смятало, че една инвазия ще вкара САЩ в блато. Трябва ясно да се подчертае, че Буш отказва да окупира Ирак и спазва твърдо действащите международни законни в тази област

Популярността на Буш нараства след успеха и сравнително бързия край на военните действия, но вследствие на икономическата рецесия тя отново спада. Икономическата обстановка е една от основите грижи на президента във вътрешен план и е основна причина за загубата на изборите през 1992 г. Друга основна причина за неуспеха му е подкрепата, която той оказва на демократите в Конгреса за вдигането на данъците, въпреки известното му обещание, че това никога няма да се случи. С това си действия Буш изолира и отчуждава много свои консервативни привърженици и естествено губи тяхната подкрепа за изборите. Важен фактор за победата на Бил Клинтън е кандидатурата на Рос Перо, който печели 19% от подадените гласове.

Последният противоречив ход на Буш по време на мандата му е подписването на амнистии за шест държавни служители, обвинени за скандала „Иран – контри“ и особено скандална е амнистията за Каспър Уайнбъргър. Амнистията за него е подписана на 24 декември 1992 г., а той е трябвало да се изправи пред съда на 5 януари 1993 г. във връзка със заблуждаване на Конгреса, по повод продажбата на американско оръжие на Иран. От личните бележки на Уайнбъргър е видно, че Буш е одобрил тайната продажба.