Докато достигне до днешния си облик, Морската градина преминава през голяма трансформация. Първообразът й е терен край морето за почивка на гражданите от около 10 дка, засаден със зеленчуци и овощни дръвчета. Обществената градина била на мястото на колонадата на сегашния вход на парка, на ресторант „Морско казино“ и на Обсерваторията. Инициативата за създаването й била на българските занаятчии и търговци през 60-те години на 19 век.



До 1860 година местността от Пристанището до централния вход на Морската градина се наричала Кале бою. На самия стръмен бряг било градското сметище. Районът на сегашната Морска градина извън крепостните очертания на града по онова време е бил голо поле с няколко бели тополи, трепетлика и явор, под които пладнувал махленският добитък. Само в района на днешния Военноморски музей имало лозя и малка градина. Наблизо се намирали кланиците на града, а под Пантеона имало френски гробища, в които били погребани умрелите в средата на 19-ти век от холера френски войници.



Пръв кметът Михаил Колони, още при мандата си през 1881 година, поставя въпроса за превръщането на Морската градина от зеленчукова градина в съвременен приморски парк. Общинският съвет приема идеята като нещо не толкова нужно и не толкова належащо. Гласува съвсем символична сума за нейната реализация. Настойчивостта на кмета надделяват и за бъдещия приморски парк е обособена територия от 26 дка. Това поставя началото на мащабното развитие на градината. Фотоси в архива на Регионалната библиотека показват нагледно как е изглеждала градината преди около столетие в началото на 20-ти век. На снимки се виждат тогавашният бюфет, входът на парка, мостът, на чийто заден план е колежът „Сейнт Андре" или сградата на днешното Музикално училище, сцена „Раковина“ и други интересни кътове от градината.



Същинската работа по парка започва с назначаването за негов управител на Антон Новак. Той поема грижата за градината в края на 19-ти век. За кратко време кланицата и сметището били преместени, брегът почистен. Започнало облагородяването на мястото зад дерето до гробищата. Значителна работа била свършена по набавянето на подходяща дървесна растителност. Ценни видове от Варненско, от Лонгоза и Странджа, от Средиземноморието и Цариград били докарани с каруци. Скоро Морската градина си спечелила славата на най-красивия парк на Балканите.



Решението за настоящия фонтан зад „Морското казино“ е взето още през 1897 година. Тогава Общинският съвет гласува да се оформи резервоар. Паркът постепенно се разширява. От управителя му се очаква да направи ситуационен план, по който да се облагороди необработената част от градината.



Решение за изграждането на Алея на Възраждането се взима през 1908 година. Събират се доброволни средства от частни лица, общини, окръжни съвети, дружества и от държавата.Поставя за цел всяка година на 27 юли да се открива по един паметник, но Балканската и Първа световна война попречват на тези планове.

Алея на Възраждането