Днес в Украйна и по света се отдава почит към жертвите на Гладомора - най-големия геноцид в европейската история, при който съветската власт убива хора чрез изкуствено предизвикан глад.

През 2017 и 2018 г. се отбелязват 85 години от Гладомора през 1932-1933 г. Той отнема живота на милиони хора, включително от българската общност в Украйна. Голяма част от загиналите са деца.

Убивайки хората с глад, Йосиф Сталин се опитва да заличи свободолюбието на украинците, които въстават срещу варварските методи на колективизация, прилагани от Кремъл.

През 1930 г. в Украйна избухват 15 въстания срещу болшевишката власт.

"Ако сега не се заемем да оправим положението в Украйна, можем да изгубим Украйна." - пише Сталин през август 1932 г.

През есента на 1932 г. от Украйна е иззето цялото зърно за посев, а през ноември и декември от домовете на хората е конфискувано всичко - зърно, картофи, сушени плодове и всички други хранителни продукти. Иззетото е било продавано в чужбина, а средствата са били използвани за индустриализацията на другите съветски републики.

Точният брой на жертвите никога няма да се узнае, защото съветският режим старателно заличава документите за онова време.

Според различни източници загиналите през 1932-1933 г. са между 3.9 и 15 милиона души.

Историята помни още два гладомора - през 1921-1922 и 1946-1947 г.