Времето, в което повечето от домовете в града не са ползвали самостоятелна баня, съвсем не е далеч. Мнозина от старите варненци помнят, че през миналия век къпането се е случвало основно в обществени къпални и е било цял ритуал, съпроводен от необходимата подготовка. Санитарните възли са били пръснати буквално из целия град. Някои от тях си остават архитектурни богатства и до днес, но за съжаление тънат в разруха.

Обществената баня не била само място за задоволяване на хигиенните нужди, а и място за социални контакти. Къпални имало в отделните райони на града. В средата на миналия век наброявали десетки. Посещението на обществената къпалня понякога отнемало и цял ден. Старите варненци разказват, че един от почивните дни задължително преминавал в банята. За ползването й трябвало да се заредиш с търпение и да си подсигуриш занимания, защото чакането за ред не било никак малко. Учениците използвали времето да подготвят домашни, а възрастните да обменят клюки. Често цели семейства споделяли деня, чакайки да се изкъпят. Билетчето за използване на санитарните възли струвало стотинки. Услугата се оскъпявала допълнително при ползване на теляк или на вана. В баните се влизало с налъми, които са на разположение на къпещите се и които се дезинфекцират в огромни съдове с разтвори.

В началото на 20 век старите турски хамами са заменени с нови, модерни бани, но със запазен ориенталски привкус. Смята, се че първоначално големите градски къпални били три. Не след дълго обаче броят им нараства, а използването им е особено активно по време на социализма. Една от обществените бани във Варна работи до началото на 21 век.

Обикновено къпалните имат отделения за мъже и жени. Представителите на силния пол използват времето не само за къпане, а и за отмора и социални контакти. В компания пият кафе, пушат тютюн и водят разговори на разнообразни теми. Жените пък използват посещението на санитарните възли, за да научат актуалните клюки, споделят лакомства и напитки. След къпането обикновено прозвучават поздравите „Честита баня!“ и „Да ти се връща!“.

Топли бани се разкривали не само в града, а и в селата в областта. Впечатлен от случващото се у нас британския политик Уинстън Чърчил споделя: "Има едно мръсно племе на Балканите. Те си честитят, когато се изкъпят".

Обществени къпални през миналия век е имало на многобройни места във Варна. Голяма част от тях с времето са съборени и на тяхно място вече има нови постройки. Сред срутените сгради е тази на гръцката баня до ОД на МВР. Заменена е от жилищна кооперация. Блок е изникнал и на мястото на баня на ул. „Венелин“. Къпални е имало още на площад „Лаврентий“, на ул. „Атанас Георгиев“, както и на мястото на хотел „Черно море“. Бани е имало още на „Нептун“ и след Червения площад, до Лятно кино и в квартал „Христо Ботев“, а също и в училище „Стефан Караджа“. Поне такива спомени споделят варненци върв фейсбук групата "Стара Варна", научи Moreto.net.

Някои специалисти смятат, че в началото на 20-ти век варненските обществени хигиенни бани са били три. Сред тях най-известната е Турската баня на Шукрю бей. Намира се в старата турска махала на града на ул. „Цар Симеон І” № 3 и 5 в близост до площад „Независимост”. Към днешна дата архитектурното бижу, което е дело на арх. Дабко Дабков, тъне в разруха.

Сградата е построена през 1873 година като тогава неин собственик е бил Шукрю бей. Вдигната е едноетажна дървена постройка с две отделения. Едното е било за мъже, а другото за жени. Служи за баня и след 1878 година. Повече от три десетилетия след градежа пожар изпепелява постройката. Архитект Дабко Дабков проектира и ръководи строителството на нова баня. Ориенталският облик на фасадата се запазва като през 1912 година се изгражда здание на 3 етажа. Новата баня отново разполага с отделения за мъже и жени. Освен това има и хотелска част. В женската част има помещение с масивен купол, през който влизат светлина и въздух. Атмосферата допълва и мраморен фонтан. След 1944 година сградата става държавна собственост, но продължава да се използва по предназначение почти до края на века.

В началото на века често посещавана е и банята “ески хамама”. Тя се намирала на улица “Софроний Врачански”. Смята се, че е изградена още в началото на 19 век. През първите години на 20 век я стопанисват две туркини. Мястото за къпане работи до 1926 година.

Третата популярна обществена баня е “гръцката баня”, която се намирала на ул. “Св. Климент” 25. Постепенно мястото се превръща в най-уредената къпалня в града. Разполага с няколко отделения, добра прислуга и достатъчно теляци. Предлага високо ниво на хигиена и достъпни цени.

"Гъбата" е централна хигиенна баня в града, която е проектирана и построена през 60-те години на 20 век. Това е една от най-модерните къпални по онова време. Функционира чак до началото на 21 век. Към днешна дата състоянието на сградата е плаче