Председателят от страна на Македония на съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси проф. Драги Георгиев е доволен от досегашната работа с българските си колеги, въпреки сериозния натиск и обвинения срещу комисията край Вардар.

"В някои изказвания и публикации бяхме обявени дори и за предатели. Че я предаваме македонската история, че всичко, което е написано досега по отношение на македонската история, ще бъде променено под диктовката на България. Ние не променяме официалната македонска историография, защото нашата задача не е това", коментира проф. Георгиев пред Би Ти Ви.

Задачата е промяна на написаното в учебниците по история и от двете страни на границата. Вече няколко поколения македонски деца учат, че "българите били монголско-татарско племе, от турската етническа група". И "като скитническо племе, се занимавали с отглеждане на коне, лов и грабежи".

По думите на проф. Драги Георгиев, българската страна е имала забележка, че генерално в македонските учебници се чувства език на неприятелство към България. Попитан дали е съгласен с тази забележка, проф. Георгиев отговори: "С определени аргументи - да. Съгласен съм. Твърди се например, че българската страна, българският народ, има турско-монголски произход, което, според мен, е абсолютно неприемливо и ненужно да стои в един учебник."

Македонските историци обаче имат и множество забележки към написаното в българските учебници, а именно че генерално, започвайки от средния век, Македония се третира като неосвободена българска територия.

"Започвайки от средния век до Втората световна война - твърди се, че тези територии трябва да се освободят и че са български територии. Тук се включват и Тракия, и Добруджа в учебниците. И настояването, че това е българска неосвободена територия, вярвам, че създава враждебност в македонските граждани", коментира Драги Георгиев.

Втората забележка от македонска страна е третирането на езика на Кирил и Методий в някои учебници в България като старобългарски език.

"Има македонски учебници, в които този език е третиран като старомакедонски език. И нашата генерална забележка е, че не е нужно да се национализират и съответно етнизират тези процеси, които са се случвали в средния век", посочи проф. Георгиев.

Както е известно обаче, на територията на съвременна Македония са откривани десетки, може би стотици документални свидетелства за българския характер на населението през Средновековието.