Три български региона са с най-ниска продължителност на живота в ЕС, показват данни от анализ на Евростат за различията в средната продължителност на живота по региони в ЕС през 2016 г., съобщава БТА.

Своеобразни "рекордьори" по най-ниска продължителност на живота в ЕС са българските региони Северозападен /73,3 години/, Югозападен /74,4 години/ и Северен Централен /74,4 години/, показва европейската статистика. Според анализа средната продължителност на живота в ЕС е била 81 години. В национален мащаб средната продължителност на живота у нас през 2016 година е била 74,9 години, което отново ни поставя в дъното по продължителност на живота в ЕС.

Според данни на НСИ най-висок процент застаряващо население на възраст над 65 години е регистриран в областите Видин /29 на сто/, Габрово /28 на сто/, Кюстендил и Ловеч - по 26 на сто. Най-нисък е бил делът на възрастното население в София-столица - 17 процента и в област Варна - 18 процента.

Данните на националната статистика показват и значителни деформации във възрастовата структура на населението у нас за 25-годишен период. През 1990 г. населението под трудоспособна възраст е съставлявало 22 процента от всички български граждани, населението в трудоспособна възраст е било 55 процента, а над трудоспособна възраст са били 23 процента от българите.

Само след четвърт век, през 2016 г., структурата на населението се е променила както следва: под трудоспособна възраст - 15 процента, в трудоспособна възраст - 60 процента и над трудоспособна възраст - 25 процента. Тоест, увеличава се броят на българите в пенсионна възраст, но намалява процента на новородените, като гръбнакът на хората, които с труда си биха могли да изкарват блага за нацията, остава почти един и същ.