Създаването на нов Кодекс на труда поиска бизнесът. Действащият в момента закон е писан в условията на тоталитарна икономика при изцяло държавна собственост върху производствените активи, нужни са ни много по-гъвкави форми на заетост заявиха работодатели по време на среща на Българската стопанска камара (БСК) с 16 браншови организации. Според участниците в разговора сегашният Кодекс на труда е променян стотици пъти през годините, но въпреки това не отговаря на съвременните условия на пазара на труда. Затова на срещата бе взето решение да се излъчи работна група, която да започне подготовка на предложения за нов Кодекс, като междувременно ще бъде организирана широка обществена дискусия по темата.

"И синдикатите, и държавата получават силата си от нас – ние създаваме добавената стойност. Без нашите усилия и предприемчивост те нямаше да има какво да разпределят", заяви изпълнителният председател на БСП Радосвет Радев.

България е на последните места в ЕС по всички показатели, характеризиращи гъвкавите трудови отношения, включително работа на срочен трудов договор, чрез агенция за временна работа, почасова заетост, втори трудов договор и други, съобщи БСК след дискусията.

Недостигът на работна сила е основен проблем за бизнеса, подчерта камарата. Експертите й приветстваха развитието на дуалното обучение, но според тях системата все още не осигурява достатъчен брой кадри. Затова браншовите организации искат облекчаване на процедурите за привличане на работници от трети страни извън ЕС. "Ако преди две години имахме проблеми с квалифицирания персонал, сега имаме проблеми с намирането изобщо на персонал", каза Галин Господинов, председател на браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост.

Редица секторни проблеми поставиха на срещата браншовите организации. За сериозен нерегламентиран внос на велосипеди от Китай алармира главният секретар на Асоциацията на производителите на велосипеди в България Борислав Георгиев. Той припомни, че този сектор в България осигурява 1600 работни места, а през 2017 г. износът на продукция е бил 7 млн. евро.

Един от основните проблеми за бизнеса е липсата на качествена оценка на въздействието на проектите на нормативни документи, посочи изпълнителният директор на Асоциацията на рециклиращата индустрия Владимир Димитров. "Оценката или изцяло липсва, или е повърхностна, незадълбочена и напълно формална", обясни той.

Бизнесът отново призовава управляващите да определят адекватен модел за формиране на таксата за смет. Работодателите настояват тя да не зависи от данъчната оценка на имота или балансовата стойност на активите, а да се формира от количеството изхвърлян боклук.