„Икономиката расте с умерено добри темпове, в същото време сме едва на 12 място по ръст на брутния вътрешен продукт за първото полугодие, а икономиките на почти всички страни от Централна и Източна Европа растат по-бързо от нашата." Това каза в предаването "Неделя 150" Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал.

Ако искаме да настигнем икономиките от Централна и Източна Европа, трябва да имаме догонващ растеж, а в момента имаме изоставащ растеж, подчерта той.

Бизнесът откроява като главен задържащ фактор липсата на човешки ресурси. „В средносрочен план ние смятаме, че ако се развиваме с тези темпове, ще са ни нужни 500 хиляди работници и специалисти в следващите пет години, предвид демографските тенденции, миграцията и ръста на икономиката", уточни Велев. Сред дефицитните кадри той посочи сериозната липса на инженерно-технически кадри, медицински сестри, учители, шофьори, на работещи в туризма и селското стопанство.

„Чуждестранните инвестиции в дялов капитал не растат, а намаляват, тоест, повече напускат страната, отколкото идват. Местните инвестиции също намаляват. Очевидно възможностите за растеж са много по-големи от реализираните в момента", заяви Васил Велев. Според него у нас „много повече се говори за това как трябва справедливо да се разпредели произведеното, и почти не се говори за това, че може да се произвежда много повече и как да се направи така че да се създава много повече". Това за Велев е по-скоро стратегически разговор, отколкото конкретно свързан с бюджета за следващата година.

Президентът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов обърна внимание върху факта, че съотношението между минималния и максималния осигурителен доход, каквото е било замислено в началото и е било прокламирано, е 1:10.

„Днес трябваше максималният осигурителен доход да бъде 5600 лева, а сега големият въпрос е, че от 2600 щял да стане 3000. Тоест, той продължава драматично да изостава от нивото, на което трябва да се намира", каза той.

„Не разбирам каква е тази фиксация върху размера на максималните пенсии", отбеляза още Манолов, според когото „от друга страна съществува странното усещане, че ако се увеличат максималните пенсии, то пенсиите ще се увеличат, което е точно обратното". Синдикалистът поясни, че тъй като средствата за пенсии са крайна маса, когато се увеличат едни, няма да могат да се увеличат други.

Относно нарушения диалог на правителството с работодателите Васил Велев посочи, че той може би се дължи „на ширещия се популизъм и на състезанието кой да бъде повече обичан, кой да бъде по-голям омбудсман в България". В това състезание, според Велев, участват „както управляващите, така и опозицията, така и омбудсманът, така и синдикатите".

По темата за разпределените на увеличението от 10% на заплатите в бюджетния сектор Димитър Манолов изтъкна, че когато такова има, най-често голямата част от парите остават в централната администрация, а „за пчеличките, които работят на място, не остава нищо".

Васил Велев анализира високия брой работещи в бюджетната сфера като пречка за нарастването на пенсиите. Той отбеляза, че 433 хиляди са заетите в бюджетната сфера, които получават пряко заплата от бюджета. „Като ги добавим към пенсионерите, които получават пенсии от бюджета, се получава така, че един зает в икономиката, освен своята заплата, плаща още на един човек и десет стотни пенсионер или зает в бюджетната сфера. Това е и една от причините пенсиите у нас да не са високи - малко хора в икономиката, много хора в бюджетната сфера и ниска пенсионна възраст. Средно в страната трудовият стаж е 33 години и по този показател също сме на едно от последните места."

Според Димитър Манолов за инвалидните пенсии за хора, които не са имали никакъв трудов стаж, трябва да се намери друго решение и те да не се категоризират като „пенсии", защото „се замърсява системата" и се изкривява статистиката. „Тези пари трябва да се платят, но те трябва да си отидат през съответните разходни пера, а не през пенсия", категоричен е Манолов.

Темпът на инфлацията е обезпокояващо висок, посочи още Васил Велев: „Някои наблюдатели казват, че тя е привнесена отвън, не зависи от нас, но тогава пък защо сме в тройката от ЕС с най-висока инфлация?" По думите на Велев, "малка инфлация е здравословна, но вече сме преминали тази граница".

Димитър Манолов от своя страна припомни, че постъпленията от подоходния данък у нас са по-високи от тези от корпоративния, което „не се случва на много места по света". „Това, че бизнесът увеличава заплатите по-малко, отколкото бюджетът, не значи, че по-малко се произвежда, а че тези увеличения отиват на други места. Защото паралелно се увеличава и броят на милионерите всяка година", коментира синдикалистът.