Днешният бул. „Цар Освободител“ се появява като пътна артерия във Варна през 30-те години на миналия век. Интересна история крие земята под асфалтовата настилка.

На практика трасето на булеварда е изградено, след като каналът, минаващ по протежението му бил запълнен с пръст. Преди това покрай дерето вървяла улица, която се наричала „Каналска“. В края на Първата световна война бележела края на града в тази посока. От другата страна на канала по онова време се издигали единствено казармите на Осми пехотен приморски полк, Държавната болница и избите на „Димят“. За това разказват архивите на Регионалната библиотека във Варна, научи Moreto.net.

В дерето покрай ул. „Каналска“ се оттичали водите от Франгенското плато и се изливали в морето. За прекосяването на дерето имало вдигнати няколко моста. Два дървени се намирали на кръстовищата с днешните „Ген. Колев“ и „Осми приморски полк“. Най-впечатляващ бил мостът, изработен от зелен камък. Той е построен в края на 19 век с дарение на хаджи Стефан и помагал за свързването на ул. „6 септември“ (днешният бул. „Княз Борис“) с Евксиноградското шосе. Първоначално на мястото му също имало дървен мост, а до него се намирала барака, в която се събирали таксите за стоките, които се внасяли във Варна. Каменното съоръжение бързо се превърнало в зебележителност за града. Години след изграждането му край него започва строежът на сградата на днешния Икономически университет.

По протежението на ул. „Каналска“ се намирали и други знакови места за морския град. На мястото на площад „Съединение“ имало футболно игрище, а по късно там се организирал петъчният пазар. На мястото два пъти в годината се разполагал и куполът на цирка. Червеният площад получава името си около Втората световна война. По-нагоре, край същата улица, се намирала и сградата на Държавната болница. На мястото днес се разполага Окръжна болница.

Покрай днешния бул. „Цар Освободител“ бил обособен и първият общински лозов разсадник. През 1913 година са засадени първите 50 дка.