Около 10 квадрилиона или 10 000 000 000 000 000 (10 на 16) тона диаманти се намират под повърхността на земната кора, съобщиха от Технологичния институт в Масачузетс. Откритието е направено с помощта на звукови вълни, с които е изследван съставът на горната мантия на Земята. Находките обаче се намират на над 100 мили, или над 160 км под повърхността.

Под тектонските плочи на Земята се намират древни твърди скали, наречени "кратонични корени", които потенциално се състоят от един до два процента диамант - на обща стойност няколко квадрилиона тона. Дистанционните методи за проучване на земната кора стават все по-популярни. Изследователи и от други университети са правили подобни замервания.

Като прибегнали до сеизмология, за да изследват начина, по който звукови вълни минават през нашата планета, учените открили това богатство в скали, наречени кратони, в земната кора и земната мантия. Впоследствие учените създали виртуални скали, съдържащи комбинация от минерали, за да се установи с каква скорост звуковите вълни минават през тях. "Една от особеностите на диаманта е, че при него скоростта на звука е над 2 пъти по-голяма в сравнение с тази при минерала оливин в скали в земната мантия", отбеляза Фол. Учените тогава констатирали, че единственият вид скала, който съответства на откритата в кратони скорост на звука, съдържа 1-2 процента диаманти.

Според сегашното откритие се оказва обаче, че диамантите не са толкова екзотични, а са сравнително обичайно явление, коментира Улрих Фаул, изследовател в университета на Земята, атмосферата и планетарните науки на Масачузетския университет. "Не можем да се доберем до тях, но все пак има много повече диаманти, отколкото някога сме си помислили", подчертава той.

До откритието, че Земята съдържа 1000 пъти повече диаманти, отколкото хората смятат, се стига, след като учените осъзнават, че звуковите вълни се движат по най-дълбоката част на земната кора по-бързо, отколкото би трябвало.

След това те реконструират 3D модел на базата на данните, събрани от заснемането, като анализират темпото, с което звуковите вълни преминават през определен тип скала. Така стигат до резултата.

Както е известно, магмата се излива на повърхността като лава, като принуждава своя път и създава "тръби". Тези тръби често се намират в края на критоничните корени. Тези корени са най-дълбоки в Канада, Сибир, Австралия и Южна Африка. В тези региони са т. нар. кратонични корени, които са най-старите и най-неподвижните участъци от континенталните тектонски плочи. Те понякога се разглеждат като върхове на обърнати надолу планини, простиращи се на дълбочина 320 километра.

Откритието на Националната научна фондация също подкрепя изследванията на университета в Масачузетс.

Според учените, които са разглеждали различни обяснения за особеното движение, единственото разумно обяснение е наличието на диаманти.

Сеизмографите регистрират вълните от всички движения в Земята, например земетресенията, които по същество са механични вълни. Въз основа на данните изследователите се опитаха да възстановят каква е вътрешността на Земята. И там попаднаха на нещо интересно. Има определени области, в които сеизмичните вълни имат тенденция да се ускоряват без обяснение.

Диамантите се формират при условия на изключително висока температура и налягане, каквито се срещат именно под земната кора. Причината, поради която са такава рядкост, е, че стигат до повърхността само при специфични изригвания.