Европейската комисия запази прогнозата си за развитието на икономиката на България през тази и следващата година. В лятната междинна икономическа прогноза за 2018 г. Комисията посочва, че икономиката на страната ще се разшири с 3,8% през тази и с 3,7% през следващата година, а основен двигател ще бъде местното търсене.

Положителните развития на пазара на труда и планираното увеличение на заплащането в публичния сектор ще подкрепят продължителния растеж на частното потребление. Очаква се ръстът на инвестициите също да остане силен през прогнозирания период, основно заради възстановяване усвояването на европейските фондове, но и заради по-силните инвестиции в частния сектор.

В същото време обаче се очаква приносът от нетния износ към БВП да бъде отрицателен. Макар че стабилното външено търсене би трябвало да подкрепи растежа на износа, силното местно потребление и инвестиции означават, че вносът ще продължи да задминава износа.

Ценовият натиск се е засилил през пролетта в резултат на по-стръмното поскъпване на петрола и вторичните ефекти от цените на храните. Регулираните цени също са нараснали значително през същия период.

Именно затова според прогнозите инфлацията ще се ускори с 2,0% през 2018 г., но ще се забави леко до 1,8% през 2019 г. За сравнение, в предишната си прогноза ЕК очакваше инфлация от 1,8% и през двете години.

Този модел се дължи основно на силния базов ефект при енергийните продукти, докато увеличението в реалните доходи би трябвало да подкрепи потреблението и цените като цяло.

Що се отнася до Европейския съюз като цяло, очаква се през 2018 г. и 2019 г. растежът да остане силен, като в ЕС, както и в еврозоната, през тази година той ще бъде 2,1%, а през 2019 г. — 2%.

След пет поредни тримесечия на силен растеж обаче икономиката е забавила темп през първата половина на 2018 г. и прогнозите са понижени с 0,2 процентни пункта спрямо тези от пролетта — както за ЕС, така и за еврозоната.

Очаква се през втората половина на годината растежът леко да се засили, тъй като условията на пазара на труда се подобряват, дълговете на домакинствата намаляват, потребителското доверие остава високо, а паричната политика е все така благоприятна.

Основните предпоставки за устойчив икономически растеж в ЕС и еврозоната се запазват. Забавянето на темповете на растежа се дължи отчасти на временни фактори, но в някои страни от ЕС роля за това може да са изиграли и нарастващото напрежение в търговията, високите цени на петрола и политическата несигурност.

В резултат на покачването на цените на петрола от пролетта насам инфлацията през тази година се очаква да бъде средно 1,9% в ЕС и 1,7% в еврозоната. Това представлява повишение с 0,2 процентни пункта и в двете зони спрямо пролетта. Прогнозата за 2019 г. е повишена с 0,1 процентни пункта за еврозоната — на 1,7%, но за ЕС остава непроменена — 1,8%.

Въпреки че постигнатите напоследък силни икономически резултати се оказаха устойчиви, съществува значителен риск от влошаване на прогнозата, като този риск се засилва от пролетта насам.

Прогнозата се основава на предположение, че няма да има по-нататъшна ескалация на напрежението в търговията.

Ако обаче напрежението се засили, това ще се отрази негативно на търговията и инвестициите и ще доведе до понижаване на благосъстоянието във всички включени в прогнозата държави. Сред останалите рискове например е възможна нестабилност на финансовите пазари, свързана — наред с другото — с геополитически рискове.